Направо към съдържанието

Потребител беседа:Протогер: Разлика между версии

Съдържанието на страницата не се поддържа на други езици.
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
HotDeserts (беседа | приноси)
HotDeserts (беседа | приноси)
Ред 138: Ред 138:
:3. Фокусът на книгата е конкретно българската история и вероятно няма нещо специфично, с което да е било интересно селото в този контекст. --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 22:28, 26 юни 2024 (UTC)
:3. Фокусът на книгата е конкретно българската история и вероятно няма нещо специфично, с което да е било интересно селото в този контекст. --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 22:28, 26 юни 2024 (UTC)
::трябва ли да сте от България, за да си купите тази книга онлайн? [[Потребител:HotDeserts|HotDeserts]] ([[Потребител беседа:HotDeserts|беседа]]) 08:55, 27 юни 2024 (UTC)
::трябва ли да сте от България, за да си купите тази книга онлайн? [[Потребител:HotDeserts|HotDeserts]] ([[Потребител беседа:HotDeserts|беседа]]) 08:55, 27 юни 2024 (UTC)
::Също така, в кои магазини се продават тези книги, които могат да се купят в Скопие? [[Потребител:HotDeserts|HotDeserts]] ([[Потребител беседа:HotDeserts|беседа]]) 21:44, 27 юни 2024 (UTC)

Версия от 21:44, 27 юни 2024

Архиви: 1, 2

anarchy.bg

All rights reversed 🄯 2023 - F.A.C.B. Luxferuer (беседа) 09:35, 25 юли 2023 (UTC)[отговор]

Именно, директното прекопиране на текстове от външни източници не е практика, която се насърчава в Уикипедия. --Протогер (беседа) 09:36, 25 юли 2023 (UTC)[отговор]

Беласишки отряд

Ако имаш достъп до сп. Македонски преглед, може да се извади нещо за Беласишки отряд от тази статия. Няма значение, намерих я онлайн. :) Идеологист (беседа) 13:44, 1 ноември 2023 (UTC)[отговор]

Дали няма да свърши работа

Дали няма да свърши работа това. Luxferuer (беседа) 12:21, 12 ноември 2023 (UTC)[отговор]

Сега ще го разровя, благодаря. --Протогер (беседа) 12:30, 12 ноември 2023 (UTC)[отговор]

Братствата

Здрасти, попаднах на информация, че на 27 юли 1924 г., ден неделя, Струмишкото и Леринското братства в един и същи час (но на различни места, тоест всяко братство отделно) са имали събрание с „много важен дневен ред“. Има ли някаква актуалност, за която е трябвало да говорят тогава или може да е просто чисто вътрешен въпрос на всяко братство. По това време са актуални събитията около Майския манифест, та си мисля дали това може да има нещо общо със поедините събрания. Просто исках да те попитам ако имаш някакви идеи по въпроса. Поздрав. Идеологист (беседа) 10:56, 16 декември 2023 (UTC)[отговор]

@Идеологист , това за което се сещам е, че Струмишкият революционен окръг на ВМРО трябва да има редовен конгрес. За там пътува и Тодор Александров, преди да бъде убит. Технологията на конгресите е такава, че всичките окръзи трябва по едно и също време да се провеждат. Но това е предположение. Ще поровя да видя дали нещо ще изпадне. Поздрав! Протогер (беседа) 08:37, 17 декември 2023 (UTC)[отговор]
По-скоро е чисто съвпадение в случая, доколкото чета хрониките на братствените редовни срещи във вестника. --Протогер (беседа) 21:18, 17 декември 2023 (UTC)[отговор]

Македонски младежки организации

Има информация и за македонската младежка организация (на СММО) в Равда. Какво мислиш, трябва ли си отделна статия като тези за братства във всеки град и село, или трябва да добавя цялата информация в статията на селището?... Идеологист (беседа) 06:08, 19 декември 2023 (UTC)[отговор]

Добавяме ги в общата статия, пък ако се натрупа голямо количество информация после може да се отдели. Така е с Пловдивското, Варненското и Бургаското например. Женските дружества също. --Протогер (беседа) 06:11, 19 декември 2023 (UTC)[отговор]

Шаблон за братсвата

Според мен по-лесно ще бъде за навигация, ако има шаблон. Какво мислиш? Можем да разделим шаблона на области например (в/около кой град в България се намира братството) Идеологист (беседа) 15:41, 20 декември 2023 (UTC)[отговор]

Вариант е, но ще е трудно да се направи, поради факта, че към периода на съществуването им са в различни области от сегашното териториално разпределение. Пък и не знам дали за всички ще се събере нужна информация за написване. Но, ако искаш опитай и ще го подобряваме после. --Протогер (беседа) 16:06, 20 декември 2023 (UTC)[отговор]
Опасявам се да не стане много претрупан шаблон, защото това са поне 250 братства, все пак. --Протогер (беседа) 16:08, 20 декември 2023 (UTC)[отговор]
Прав си, стои идеята, ще видим по-нататък дали може да стане нещо. Идеологист (беседа) 16:11, 20 декември 2023 (UTC)[отговор]
Идеологист:, всъщност подобен шаблон може да се направи без проблем по това деление на България. --Протогер (беседа) 06:23, 22 декември 2023 (UTC)[отговор]
И аз така си мислех. Но по отношение на административното разделение има братства, които съществуват както преди 1919 г., така и след 1941 г., така че се питам колко стриктно трябва да се придържаме към това разделение. Идеологист (беседа) 08:42, 22 декември 2023 (UTC)[отговор]
@Идеологист , ами те повечето стари братства са в големите градове, т.е. административно не са в разлика със след това. Протогер (беседа) 09:22, 22 декември 2023 (UTC)[отговор]

Стоян Вампиро

Протогер, опитах се оправя статията за Вампиро, но нещо се затруднявам. Първата част е добре, но втората е омотана. Проблема е, че от статията в "Тема" липсват страници 17-та и 19-та. Вампиро не се установява в Бразилия и не умира там, а неговия зет Илия Гълъбаров, мъж на доведената му дъщеря Елена. Последните дни на Вампиро са неизвестни. Според споменатата му дъщеря, вероятно почива в старчески дом. Когато мога ще се опитам да навържа нещата. Поздрави!-- Кочев (беседа) 06:27, 5 май 2024 (UTC)[отговор]

Привет, да и аз забелязах липсата, но поне към момента не мога да го наглася. Някъде имам архивата от Тема, ако изнамеря страниците мога да пратя, да го донагодим. За Вампиро веднъж пише, че е убит 1951 година, но след това, че е оживял въпреки информацията и заключих, че в чужбина се случва това. --Протогер (беседа) 06:31, 5 май 2024 (UTC)[отговор]
Най-добре е да се намери цялата статия. Имай грижата!--Кочев (беседа) 06:46, 5 май 2024 (UTC)[отговор]
Кочев:, ето я по несъществуващата им вече интернет страница, ако го намеря на хартия ще е още по-добре.: --Протогер (беседа) 06:54, 5 май 2024 (UTC)[отговор]
По следите на Вампира Ирина Вагалинска, Искра Ценкова


Колко истина има в митовете за най-мистериозния разузнавач, работил за гръцките, за германските и за българските служби преди и след 9 септември 1944 година? Наричали са го Вампиро, Вампирджията или Фантома, обвинявали са го в предателство и тероризъм, но никой още не е опитвал да слепи портрета му от пръснатите парченца информация. За пръв път „ТЕМА" надникна едновременно и в архивите, и в спомените на живите родственици

В Югозападна България момчетата не растат с приказки за Храбрия шивач или за юнака, който победил триглавата ламя. Когато старите искат да накарат младите да помълчат, им разказват други легенди - за Вампирджията. Наричат го още Вампира или Фантома заради способността му да се измъква невредим от всякакви ситуации и заради необикновения слух, който му помага да „вижда" в най-непрогледните нощи и да стреля право в целта. Сякаш е свръхестествено същество, безплътно и безсмъртно.

Мисия невъзможна

Истинското му име е Стоян Велев Хаджиев. Роден е на 19 март 1886 г. в село Ливадово, Демирхисарско. Отбива военната си служба в гръцката армия, а когато при съседите започват гоненията срещу хора с българско самосъзнание, се преселва в село Мулетарово (днес Рупите). Не е ясно дали това става още през 1918-а или през 1923 г., обаче няма спор, че Стоян Велев-Вампиро е бил член на ВМРО на Ванче Михайлов. Съден е за контрабанда в средата на 30-те години, но това не пречи на нашите служби за сигурност да го вербуват като разузнавач и да го използват на гръцка територия през Втората световна война. Запазени са документални свидетелства, че през 1939 г. той е изпратен на мисия в Кукуш и Дойран, но го погват и гърци, и сърби. След дълги гладни преходи през планините Вампира е заловен от югославските власти и подложен на мъчения, за да си признае, че е минал границата „с цел да поставя бомби и адски машини". „Заравяха ме жив в земята, но аз повтарях едно и също - че съм отишъл в Гърция при брат си, а гърците са ме подгонили и ранили и, за да се спася, съм избягал в Югославия", свидетелства самият Стоян Велев при завръщането си от тази мисия. Полицейските архиви са немногословни за дейността му в родното Ливадово през 1941-1944 г., но ако отидете в Рупите и седнете по вечерно време в кръчмата, все ще се намери кой да ви разкаже как Вампирджията е помогнал на тогавашните ни съюзници - германците, да надделеят в битката за крепостта Рупел и да преодолеят укрепителната линия „Метаксас". Вместо да тръгнат „на сляпо" срещу гърците, по идея на Вампирджията те изкупили всички магарета в околността, сложили фенери на гърба им и ги пуснали напред. Гърците започнали да стрелят по магаретата и така разкрили къде са им картечните гнезда и оръдията. Наблизо имало летище, от което германските самолети бомбардирали линията, така че за пехотата останало лесното...

Трудното идва за нашия разузнавач, когато се завръща в България след 9 септември 1944 г. и опитва да работи с новата власт. Приемат го в БРП (комунисти) и няколко години продължава да ходи на разузнавателни мисии - е, с малко прекъсване през 1946-а заради алчен поручик от ДС, който не искал да скъса разписка за върнати от Вампира пари. Стоян Велев може да е неграмотен и да се „подписва" с отпечатъка на десния си палец, но пък не е глупак и говори перфектно гръцки, турски и сръбски, поназнайва дори арабски. На 62 години все още е „физически здрав и пъргав", „готов на всичко в името на България - да работи дори без пари", както отбелязва в доклада си служител на Държавна сигурност през 1948-а. Същият служител предлага този „смел, хладнокръвен, съобразителен, славолюбив" човек, ползващ се с добро име сред хората в селото си, да бъде отново привлечен на разузнавателна служба под кодово име Фантома. Но идва 1949-а с процеса срещу Трайчо Костов и масовите чистки в търсене на „врага с партиен билет". Заради миналото си на михайловист и царски шпионин Вампирджията тутакси е изключен от партията като „враг на народната власт". И скоро се превръща в най-търсения диверсант и трафикант на бегълци през българо-гръцката граница.

Разработка „Влечугите"

„Отличителни белези: ръст висок, коса руса, очи кестеняви, лице продълговато", пише в делото за национално издирване „Предател", образувано през 1954 г. срещу Стоян Велев Хаджиев-Вампира.

„Предател" е прозвището му и в секретната разработка на МВР „Влечугите", в която той фигурира от 1952-ра като метежник и бандит. Интересна подробност е, че Държавна сигурност много добре знае за бягството му през 1950-а и за тайните му минавания през границата под гръцко покровителство през 1951-ва в компанията на друг изключен от БКП заради миналото си на „джандарин" - 34-годишния Иван Менчев от с. Дамяница. Но не бърза да сложи Вампира в „лошия" списък. Дали пък някой с достатъчно мозък в ДС не се е надявал да го използва отново?

Не можем да сме сигурни. Факт е, че при отварянето на разработка „Влечугите" през май 1951 г. под прицел са поставени само Менчев (наречен с погнуса Червея) и неколцина негови ятаци с прозвища като Гущер, Змия, Крокодил, Слепок, Дъждовник и т.н. Уведомяват се околийските началници на полицията в Петричко и Сандански да поставят засади, но без резултат. Още много пъти агенти, редови милиционери и граничари ще се чувстват като идиоти заради провалени блокади, но пък до закриването на разработката през 1959 г. се събират купища документи с любопитни подробности от живота на диверсантите. От донесенията за срещите на Вампира и Менчев с месните научаваме и как са изглеждали - с черни мушами или с пелерина над сако с военна кройка, добре въоръжени с бомби (английски) и германски шмайзери. Подавали си сигнали с „щракане и подхвърляне на кибритени клечки".

Някой си Янаки, задържан като ятак, добавя още щрихи за Вампирджията: на първата среща той обяснил, че идва да организира старите членове на ВМРО в нова организация. Целите били „да се води борба за свободна и независима Македония, която да се откъсне от България, както и против българското правителство". А междувременно „да се улесняват бягствата на всички, които искат да стигнат до Гърция". Тъкмо заради това още на втората среща Вампира поискал да му се намерят сговорчиви граничари за подсигуряване на канала. В изпълнение на задачата ятакът започнал да кани войници на ядене и пиене в дома си, „да събира девойки и да им пуска грамофон". В замяна получавал данни за засади, минирани полета, разместване на бойни единици и т.н. Някои граничари се съгласили и на по-тясно сътрудничество - вместо да ходят на нощни наряди, отивали в дома на Янаки да... поспят на спокойствие.

Агитацията сред селяните очевидно е била важна част от подривната дейност на Вампира - на няколко пъти се цитира негово изказване, че войната е неизбежна и че „американците ще ни стопят за една нощ" със самолети и „тогава ще дойдат гърците и сърбите". Един от агентите, успял да се срещне с Менчев и Велев, докладва как те го питали за настроенията срещу ТКЗС, карали го да им носи сведения за войската и да им купува вестници, а също и учебници за българско и съветско въоръжение. Непрекъснато говорели, че Турция, Сърбия и Гърция ще нападнат България, че Германия и Америка също гласят нещо срещу комунистите. Ами ако няма война, питал агентът. Вампиро почуквал по главата си - „да не чуе Дяволът", и добавял: „Тогава ще работим, после ще бегаме в друга държава, че тука живот за нас нема, не ни оставят свободни, а ни гонят за шпионство". И още: „Тя тая работа не е работа, ама се хванахме... Имахме си къщи, семейства, тайфа, къде са те сега..." Агентът попитал и как така лесно минават границата, а двамата му отговорили, че чакат смяната на часовоя или направо отиват при него и казват: „Мил ли ти е животът?"

Македонският подход

Има и още истории, които напомнят за онзи анекдот около появата на Кръстю Сарафов в „Иванко" след нахлуването на брат му Борис при директора на Народния театър с въпроса: "Ке го биде ли наш Кръсте во ролята на царот?"

В друго агентурно донесение се предава разказ на заловен ятак за начина, по който Вампиро „респектирал" милиционер. Когато една вечер през лятото на 1951 г. започнала нова блокада и пред къщата на ятака бил поставен униформен, той отишъл да предупреди Велев, преди да се покаже от върбалака. А, нищо, пак ще идем у вас, рекъл му Вампира. Минал спокойно покрай милиционера пред къщата и го „строил": „Тука ще стоиш и нема да мърдаш".

Позабавил се 10-ина минути вътре и си тръгнал необезпокояван.

На следващата година до МВР стига информация, че на 1 ноември в с. Коларово идвал „Вампира с още един", взели хляб от някакъв овчар, разпитвали как е минала подписката за държавния заем „и за други сведения от политически и стопански характер". А на тръгване Вампира поръчал на овчаря непременно да каже в милицията за неговото идване. За страх от властта и дума не може да става в многобройните документирани разпити и агентурни донесения. На няколко места обаче се споменава, че бандитите се опасяват от предатели, но живи нямало да се дадат. В яките си имали „капсули, равни на 40 конски сили" - така, „щото при обиск да експлодират или да бъдат взривени при раняване и безизходица". На няколко пъти се споменава и история с престрелка при завардването на мостовете на р. Струма и Струмешница през пролетта на 1952-ра, но само в една непотвърдена версия сблъсъкът завършва с петима убити от диверсантите войници. По-вероятно е да се е случило друго: войниците стреляли по бандитите, а бандитите стреляли в краката на граничарите, та се измъкнали без жертви. Имало един убит войник, ранени сержант и лейтенант, но няколко дни по-късно - заради хаос в засадата. Два отряда се срещнали и не се познали, понеже паролите им били различни... Няма съмнение обаче, че властите започват да възприемат „влечугите" все по-сериозно. През същата 1952-ра е издадено постановление за включване на нови осем „обекта" в разработката - така те стават общо 15. От тях двама (Менчев и Вампира) са „изменници", останалите - „връзки". А прякорите вече не са само леко подигравателни: освен Предател са добавени Двуличник, Звер, Шушумига, Пигмей, Язва, Екзема...

Дебнат ги целогодишно с поръката да се стреля на месо, докато бъдат заловени и ликвидирани основните организатори. Често се отчитат „мероприятия" като вербуване на ятаци и внедряване на агенти под прикритие сред тях, притискат се за информация членове от семействата. Когато през лятото на 1952 г. до околийските дирекции на МВР в Петричко и Сандански стига информация, че трима въоръжени с шмайзери и бомби бродят из Ситната борова гора, блокадата не се вдига цели пет денонощия. А на агентите е заповядано да лежат през цялото време неподвижни, запасени с храна и вода, свързани с канап помежду си, за да си сигнализират при най-малко съмнение за диверсантска поява.

Дор три засади, все ялови

И как така никога не са ги хванали? Причината едва ли е само в това, че диверсантите познават горските пътеки, всяват респект с шмайзерите и плащат добре на информаторите си. Вярно е, че се споменават суми от порядъка на 6000, 8000, 10 000 лева при възложена задача - отделно от парите, пращани по куриери до интернираните им семейства (понякога това са няколко златни лири, друг път 50 000 лева накуп или пък чифт копринени чорапи, няколко метра плат и комбинезони за жените). Но сред донесенията има и такива, които недвусмислено говорят за симпатиите към Иван Менчев и Вампира.

В едно от тях се разказва как неколцина подозирани за връзки с диверсантите селяни си тръгнали с песен на уста от вечерна сбирка, а текстът бил: „Не минавай, Ванчо, край тая пуста сръбска граница - първи пост, защото те чакат дор три засади. Първа засада Мустаклиева, втора засада Давчева, трета засада Орманлиева..." Имената били на активни партийни членове от с. Дамяница, които действително излизали да ловят бандити по това време.

Кой ли обича полицаите и партийните натегачи? Но онази власт е била шампион във фабрикуването на врагове. Подсказва ни го и един запазен протокол от разпит на брата на Иван Менчев - 45-годишния Стоян. Когато го питат какво е отношението му към властта, бившият кметски наместник в с. Дамяница (1939-1941) отговаря: „Отвратително... Защото през 1944 г. есента бях избран за председател на ОФ и ме отзоваха през 1945-а, което нещо ме ядоса и се отказах от партията и се записах член на БЗНС и през изборите не гласувах за ОФ, а хвърлих бела бюлетина... През 1949-а, когато се образуваше ТКЗС, не исках да стана член, защото не бех свикнал и ми стоеше отвратително." Толкова отвратително, че когато 51 частници, недоволни от ТКЗС, подписали изложение до Вълко Червенков, Стоян проводил човек да го занесе чак в кабинета му. Но отговор не получил и затова .... пратил телеграма, пак до Червенков. Познайте от три пъти какво се е случило.

От друга страна, самите „бандити" са се смятали за патриоти - борци срещу системата, а не срещу родината. А целите им са били дългосрочни и това личи дори във въпросниците, които са раздавали на кандидатите да работят с тях. Питанията не се въртят само около имуществото и податливостта на пороци („какъв имот притежаваш, обичаш ли компаниите, комарджилъка, да ходиш по чужди жени, пиенето на алкохол и парите"). Важно е и „каква вера верваш, какъв занаят и образование имаш, знаеш ли друг език", защото 27-ият, последен въпрос гласи: „Какъв искаш да бъдеш след свободата на България?"

Жив е той

По някое време се разнася слух, че Вампира е убит. Говори се, че паднал ранен след престрелка и така си изгнил ненамерен. „Нашето село изгуби куража, понеже Стоян Вампирджията го утепаха", донася информатор за настроенията в Рупите. На 14 март 1953 г. агент под прикритие се среща със съпругата му Фикия и с единия от синовете - Илия (Вампира има трима синове и две дъщери, две от децата са от предишен брак на Фикия - Георги и Елена). Близките му плачат, докато разпитват няма ли новини. Мислели, че може и да е мъртъв, защото иначе би се обадил чрез своите ятаци в района, а и те нищо не знаели.

Но радостта в ДС е преждевременна - след краткотрайно затишие отново започват да пристигат сведения, че Вампира прескача границата. Дванайсет агенти слухтят и подпитват за него, един дори стига до пророчицата Ванга: „Ходих и при гледачката в Петрич на два пъти, обаче тя отказва да ми гледа - казва, че не можела... Но Фикия (съпругата на Стоян) ми каза, че вече е ходила при Ванга и тя й казала, че Вампира е жив и се намира на некакъв остров, където бил много затруднен, останал бил вече половин човек и да не го чака, жив немало да си дойде...", пише в рапорта от 1958 година.

При закриването на разработка „Влечугите" през 1959-а е приложен списък на „ликвидираните", задържаните и осъдените - основно „връзки" и „помагачи" на Менчев и Велев на българска територия. През 1951-1952 г. са пострадали общо 30 души, нататък числата намаляват. По-малко от присъдите варират от 3 до 5 години затвор, повечето са от 15-18 до 20 години зад решетките или въдворяване в лагер. Има и осъдени на смърт - Григор Хаджигаев и Костадин Николов. Петър Спасев, мъжът на една от дъщерите на Вампира - Дафина, също е осъден на 15 години затвор. Години наред Петър не иска да говори за мъченията, на които е подлаган по време на разпитите. Сега се знае, че са го държали седем дни в пълна с вода бъчва, с решетки отгоре. Над водата можел да държи само главата си, колкото да диша.

Баща му Атанас Спасев успява да емигрира в Бразилия. Нататък отпътува и Илия Гълъбаров, съпругът на Елена - доведената дъщеря на Вампира. Неговата история е толкова интересна, че сме й отделили специално място по-долу.

А присъда „в името на народа" е издадена, разбира се, и за самия Стоян Велев-Вампира. Тя е издадена на 30 октомври 1951 г. - смърт чрез разстрел и конфискация на цялото имущество. Но и В��мпира, и Иван Менчев никога не попадат в ръцете на преследвачите си. „Разработката е в лошо състояние. Въпреки че Вампира редовно е идвал на наша територия с шпионски задачи, не е залавян", признава офицерът, който праща делото в архив. Последното сведение за Иван Менчев е, че е засечен в Белгия.

А Вампира? Него никой не го знае. Сякаш наистина е бил свръхестествено същество - безплътно и безсмъртно.

Машинен превод

Здравей. Моля те да проверяваш много внимателно необработените машинни преводи, които използваш за някои статии. Конкретно става дума за този на Fallout, в който имаше немалко грешки откъм граматика и синтаксис. Това леко граничи с вандализъм. Благодаря за вниманието.Radiohist (беседа) 19:53, 27 май 2024 (UTC)[отговор]

Нещо в грешно огледало се оглеждаш, ми се струва. Аз машинен превод не ползвам, а половината ти стилистични редакции ще върна ей сега. Благодаря, че ми ги отбеляза. --Протогер (беседа) 22:24, 27 май 2024 (UTC)[отговор]
Подобни обидни изказвания няма да впечатлят никого. Те са забранени от политиката на Уикипедия. Моля да коментираш приносите, а не редакторите. Също така, бъди така добър да обясниш защо си върнал към версия пълна с езикови грешки. „Тод Хауърд също се включва в проекта като изпълнителен продуцент“. Не е ли по-правилно да се каже, че се включва към проекта? Нека първо те питам дали би могъл да ми обясниш (а най-добре с линк) откъде черпиш информация, че този сериал трябва да бъде наричан „драма“? Не е ли по-добре да се поясни, че е сериал, а драма да бъде сложено в инфокутийката при жанровете? Radiohist (беседа) 01:16, 28 май 2024 (UTC)[отговор]
 Аз машинен превод не ползвам, а... 
Това вярно ли е? А защо тогава Клеър Килнър си я записал като Клеаър Килнър, а Кийрън Фицджералд си го записал като Кийрън Фитцджерал? Ще ме извиниш, но се съмнявам това да не е било в резултат на машинен превод. Radiohist (беседа) 01:27, 28 май 2024 (UTC)[отговор]
Нима? И кое е обидното тук, констатацията ми за действията Ви? Айде сега сериозно в границите на допустимото. Самата предпоставка, че ползвам машинен превод, и двойното съмнение със задаването повторно на този въпрос, е логическа грешка. А както добре се знае, добре утъпканият път към блокирането в Уикипедия е постлан с такива. усмивка Защото вече трябваше да сте проверил откъде съм взел текста и как (и дали изобщо) съм го преработил, ако бях ползвал машинен превод. Дребните технически грешки като изпусната буква в края на името ли ви доведоха до тия ми ти умозаключения, ама честно? --Протогер (беседа) 03:14, 28 май 2024 (UTC)[отговор]
Виждам, че горният отговор, изпълнен със заплахи относно блокиране и отказ да се коментират конкретните редакции, елиминира всякакви мои надежди двамата да се разберем като големи хора. Ще се наложи да докладвам твоите редакции на администраторите, тъй като вярвам, че огромен брой граматически грешки са запазени в статията. Нищо лично нямам към теб. Просто не бива да предаваме доверието на хората, четящи Уикипедия с желание да обогатят своята езикова култура. Radiohist (беседа) 12:26, 28 май 2024 (UTC)[отговор]
Имаше некъде шаблонче за това, че коментарът ви е прочетен. Не го намирам, но си представете, че съм го поставил. Апропо, прочетете Уикипедия:Не разрушавайте Уикипедия, за да илюстрирате гледната си точка. --Протогер (беседа) 16:32, 28 май 2024 (UTC)[отговор]

Можете ли да ми помогнете да отговоря на тези три въпроса?

1. Кои са надеждните уебсайтове за закупуване на тези книги? Първият от тях се нарича Извадка е от "Опширен пописен дефтер од XV век. Том IV“ от А. Стояновски. (1978). Вторият се намира тук. Третият се намира тук. Четвъртата книга се нарича Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието от Йордан Иванов. (1982).

2. Къде се намира османското преброяване от 1570 г., в което се споменава Сярска Каза, и откъде мога да го купя.

3. Защо село Баракли (Демир Хисар) не е споменато в тази книга?

Ако не можете да отговорите на тези въпроси, може би има някой друг, който е в състояние да им отговори. Благодаря за четенето. HotDeserts (беседа) 20:09, 26 юни 2024 (UTC)[отговор]

Здравейте, по въпросите:
1. Първата и третата книга са издания на ДАРМ и евентуално могат да се купят от Скопие. На официалният им сайт могат да бъдат открити всичките издания, но дали могат да се купят онлайн, това не знам. Книгите „Българската народност през XVII век“ и „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“ мисля, че мога да ги намеря аз и да ви снимам от тях каквото ви трябва. Ако искате задължително да си ги купите, това е добър сайт за онлайн продажби.
2. Не съм сигурен, но вариантите са османските архиви в София (НБКМ-БИА), Солун или Истанбул, ако е публикувано вероятно пак е издание на гореспоменатата ДАРМ.
3. Фокусът на книгата е конкретно българската история и вероятно няма нещо специфично, с което да е било интересно селото в този контекст. --Протогер (беседа) 22:28, 26 юни 2024 (UTC)[отговор]
трябва ли да сте от България, за да си купите тази книга онлайн? HotDeserts (беседа) 08:55, 27 юни 2024 (UTC)[отговор]
Също така, в кои магазини се продават тези книги, които могат да се купят в Скопие? HotDeserts (беседа) 21:44, 27 юни 2024 (UTC)[отговор]