Потребител:Dimitrovw/Про-руски размирици в Украйна (2014)

От края на февруари 2014 г. демонстрации на проруски и антиправителствени групи се провеждат в големите градове в източните и южните региони на Украйна в резултат на движението Евромайдан и украинската революция през 2014 г. По време на първия етап на вълненията, известен като „Руската пролет “ (на руски: Руская весна),^[1][2] украинската територия на Крим е анексирана от Руската федерация след руска военна намеса и международно критикуван (въз основа на резолюция 68/262 на ООН ) Кримски референдум. Протестите в областите Донецк и Луганск, обикновено наричани регион Донбас, ескалират във въоръжен проруски сепаратистки бунт,^[3][4] подкрепен от координирана политическа и военна кампания срещу Украйна от Руската федерация. За да запази контрола над Южна и Източна Украйна, правителството започва "Антитерористична операция" (АТО), изпращайки въоръжени сили за потушаване на вълненията.^[5]

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Украйна е обхваната от вълнения, когато президентът Виктор Янукович отказва да подпише споразумение за асоцииране с Европейския съюз на 21 ноември 2013 г.^[6] Организирано политическо движение, известно като "Евромайдан", поисква по-тесни връзки с Европейския съюз и свалянето на Янукович.^[7] Това движение в крайна сметка е успешно, като кулминацията му е революцията през февруари 2014 г., която отстранява Янукович и неговото правителство.^[8] Въпреки това, някои хора в предимно русоговоряща Източна и Южна Украйна, където по традиция са основите на подкрепата за Янукович и неговата Партия на регионите, не одобряват революцията и започват да протестират в полза на по-тесни връзки с Русия. В Крим се провеждат различни демонстрации в подкрепа на напускането на Украйна и присъединяването към Руската федерация, което води до кризата в Крим през 2014 г.

На 1 март сградите на регионалната държавна администрация (РДА) в различни източни-украински области са за кратко окупирани от проруски активисти. До 11 март всички окупации са прекратени, след като части на местната полиция и Службата за сигурност на Украйна (СУ) отново превземат сградите.^[9] В Донецк протестите многократно ескалират в насилие, включително на 13 март, когато проукраински протестиращ е намушкан до смърт.^[10][11] През нощта на 15 март, в Харков бойците на Патриотите на Украйна убиват протестиращ срещу Майдана, когато група проруски протестиращи атакуват централата на Десния сектор в града.

Сред присъстващите на протестите са руски граждани отвъд границата, дошли да подкрепят усилията на проруските активисти в Украйна.^[12][13] Губернаторът на Донецка област Сергей Тарута казва, че на митингите в Донецк има бивши осъдени и други, които са пътували от Крим.^[14] Украинската полиция и гранична охрана отказват на повече от 8200 руснаци влизане в Украйна между 4 и 25 март. На 27 март секретарят на Съвета за национална сигурност и отбрана Андрий Парубий казва, че на ден на между 500 и 700 руснаци е отказано влизане.^[15]

На 17 април, по време на дванадесетата „Пряка линия“ с Владимир Путин, използването на руските въоръжени сили в Крим, заедно с кримските войски за самоотбрана, е признато от руския президент,^[16][17] но той отрича твърденията на украинското правителство, Европейския съюз и Съединените щати, че руските специални сили подклаждат вълнения в Източна Украйна.^[18]

Общественото мнение в Украйна[редактиране | редактиране на кода]

От 8-ми до 18-ти феврураи 2014 г., проучване проведено от Киевския международен институт по социология (КМИС) оценява подкрепата за съюз с Русия в цяла Украйна. Той установява, че като цяло 12% от анкетираните са за съюз с Русия.^[19] 68,0% от анкетираните четири региона са съгласни, че Украйна трябва да остане независима, като поддържат приятелски отношения между Русия и Украйна.

Установено е, че подкрепата за съюз между Русия и Украйна е много по-висока в някои области:

• 41,0% Крим
• 33,2% Донецка област
• 24,1% Луганска област
• 24,0% Одеска област
• 16,7% Запоро��ска област
• 15,1% Харковска област
• 13,8% Днепропетровска област

Проучване на Киевския международен институт по социология от април 2014 г. във всички области на Южна и Източна Украйна, с изключение на Крим (който вече е анексиран от Русия по това време) установява, че мнозинството е против отделянето от Украйна и анексията от Русия във всички тези области – макар и само слабо мнозинство срещу това в Донбас (Донецка и Луганска области).^[20]

Противопоставянето на отделянето от Украйна и анексирането от Русия (общият процент на хората, избиращи опциите „По-скоро, не“ и „Разбира се, не, не бих го избрал“) е преобладаващо в различни южни и източни украински области:^[20]

• 51,9% Луганска област
• 52,2% Донецка област
• 65,6% Харковска област
• 78,8% Одеска област
• 81,5% Запорожска област
• 84,1% Днепропетровска област
• 84,6% Херсонска област
• 85,4% Николаевска област

В проучване на общественото мнение, проведено от 14 до 26 март от Международния републикански институт, 26–27% от анкетираните в Южна и Източна Украйна разглеждат протестите на Евромайдана като държавен преврат.^[21] Само 5% от респондентите в Източна Украйна смятат, че рускоговорящите са „определено“ под натиск или заплаха. 43% от етническите руснаци („определено“ или „по-скоро“) подкрепят решението на Руската федерация да изпрати свои военни за защита на рускоговорящите граждани на Украйна.

В анкетата, 22% от тези в Южна Украйна и 26% от тези в Източна Украйна подкрепят идеята за федерализиране на страната; 69% от южняците и 53% от източните подкрепят Украйна да остане като цялостна държава; и само 2% от южняците и 4% от източните граждани подкрепят сепаратизма.^[21] 59% от анкетираните в Източна Украйна биха искали да се присъединят към ръководения от Русия митнически съюз, докато само 22% са за присъединяване към Европейския съюз. 37% от южняците биха предпочели да се присъединят към този митнически съюз, а 29% са за присъединяване към ЕС. 90% от анкетираните в Западна Украйна искат да влязат в икономически съюз с ЕС, докато само 4% подкрепят митническия съюз, воден от Русия. Сред всички анкетирани украинци като цяло 34% подкрепят присъединяването къмНАТО, докато 44% са против. В Източна Украйна и Южна Украйна само 14% и 11% от анкетираните съответно подкрепят присъединяването към НАТО, докато 67% в Източна Украйна и 52% в Южна Украйна са против. 72% от анкетираните в Източна Украйна смятат, че страната върви в грешна посока, в сравнение с едва 36% в Западна Украйна.^[21]

Проучване, проведено от Института за социални изследвания и анализ на политиката, анализира самоличността на жителите на Донецк.^[22] Докато подкрепата за сепаратизма е слаба, малко над една трета от анкетираните жители на Донецк се идентифицираха като „граждани на Украйна“. Повечето се определят за "рускоговорящи жители на Украйна" или "жители на Донбас".^[22] Същата анкета установява, че 66% от анкетираните жители на Донецк подкрепят оставането в обединена Украйна, докато 18,2% подкрепят присъединяването към Русия, а 4,7% подкрепят независимостта.^[23] Втора анкета, проведена от 26 до 29 март, показва, че 77% от жителите осъждат превземането на административни сгради, а 16% подкрепят подобни действия. Освен това 40,8% от гражданите на Донецк подкрепят митинги за единство на Украйна, докато 26,5% подкрепят проруските митинги.^[24] В друго проучване, проведено от 8-16 април от КМИС, огромното мнозинство не одобрява превземането на административни сгради от протестиращи. Над 50% от анкетираните в Южна и Източна Украйна смятат изпълняващия длъжността президент Александър Турчинов за нелегитимен. Повечето от анкетираните в Южна и Източна Украйна вярват, че разоръжаването и разпускането на незаконни радикални групи е от решаващо значение за запазването на националното единство. 19,1% от анкетираните в Южна и Източна Украйна смятат, че Украйна трябва да бъде независима държава, 45,2% са за независима държава, но с децентрализация на властта към регионите, а повечето смятат, че Русия и Украйна трябва да споделят отворени граници без визови ограничения; 8,4% са за обединяването на Украйна и Русия в една държава. 15,4% са заявили, че подкрепят отделянето на техния регион, за да се присъедини към Руската федерация, а 24,8% подкрепят Украйна да стане федерация. Повечето от анкетираните казват, че не намират нищо привлекателно в Русия, но тези, които го правят, се обосновават с икономически, а не с културни доводи. Анкетираните в Южна и Източна Украйна като цяло са разделени по отношение на легитимността на сегашното правителство и парламент, но мнозинството във всички региони се съгласява, че сваленият президент Виктор Янукович не е законният президент на страната. Във всички региони, с изключение на Донбас, проевромайданският олигарх Петро Порошенко доминира в предварителните избори.^[25]

Изчерпателна анкета, публикувана на 8 май от Изследователски център Пю, изследва мненията в Украйна и Крим по темата за вълненията.^[26] Анкетата е направена след анексирането на Крим, но преди сблъсъците в Одеса на 2 май. ^[26] 93% от западняците и 70% от анкетираните жители на изток казват, че искат Украйна да остане обединена.^[26] Въпреки международните критики към референдума за статута на Крим от 16 март, 91% от анкетираните кримчани смятат, че гласуването е било свободно и честно, а 88% казват, че украинското правителство трябва да признае резултатите.^[26]

Антимайдан[редактиране | редактиране на кода]

По време на революцията на Евромайдан има широко разпространени съобщения, че про-Янукович и проруски „антимайдански“ протестиращи са били платени за подкрепата си.^{[27][28][29][30]} Алексей Харан, политолог в Киево-Мохилянската академия, заявява, че: „Хората в антимайдана стоят само за пари. Правителството използва тези наемници, за да предизвика съпротива. Те няма да жертват нищо."^[31] Руският лидер на екстремисткия Евразийски младежки съюз Олег Бахтияров е арестуван за отчасти вербуване на бунтовници за по 500 щатски долара всеки, за да помага при щурмуването на правителствени сгради.^[15] На 13 април Министерството на вътрешните работи заявява, че е установено, че вербуващите плащат 500 щатски долара, за да участват в атаките, и приблизително 40 щатски долара, за да превземат сгради.^[32]

Докладите за платени протестиращи са подкрепени от члена на Партията на регионите Владимир Ландик,^[33] първия вицепремиер Виталий Ярема,^[34]  журналиста Сергей Лещенко,^[35] и доклад, публикуван от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа.^[36]

Медийно изобразяване[редактиране | редактиране на кода]

Руски и украински източници представят демонстрациите по коренно различен начин. ^[37] Бойците, които превземат правителствени сгради в Донецка област, са постоянно назовавани като „сепаратисти“ и „терористи“ от украинското правителство и западните медии, докато руските медии и официални лица са наричани „поддръжници на федерализацията“.^[37] Руските медии и самите екстремисти наричат украинското преходно правителство в Киев „бандеровската хунта“, позовавайки се на украинския националист Степан Бандера, а също и като „фашистки“ и „националисти“.^[38][39] В украинските медии "колорадски бръмбар" (украински: колорадський жук) е използвано като унизителна дума за проруските демонстранти и екстремисти, по отношение на лентата на Свети Георги, която носеха.^[40] Започвайки в руските медии, вълната от вълнения започва да се нарича „Руската пролет“, препратка както към Пражката пролет от 1968 г., така и към Арабската пролет от 2010–2011 г.^[1][41]

Хронология[редактиране | редактиране на кода]

Размирици по региони[редактиране | редактиране на кода]

Крим[редактиране | редактиране на кода]

Започвайки на 26 февруари, проруските сили, ^{[42] [43] [44] [45] [46] [47] [48] [49] [50]} впоследствие потвърдиха, че са руски войски от Владимир Путин, започва постепенно да поема контрола над Кримския полуостров . През това време въпросът за присъединяването към Руската федерация беше поставен на референдум, който имаше официална активност от 83 процента и доведе до 96% утвърдителен вот , но беше осъден от ЕС, Съединените щати, Украйна и служители на кримските татари като противоречащи на конституцията на Украйна и на международното право. ^{[51] [52]} На 17 март парламентът на Крим обяви независимост от Украйна и поиска да се присъедини към Руската федерация. ^[53] На 18 март Русия и Крим подпи��аха договор за присъединяване на Република Крим и Севастопол към Руската федерация. ^{[54] [55]} На 21 март договорът за присъединяване беше ратифициран и създаването на две нови съставни единици в Руската федерация беше белязано от 30 оръдния салют съгласно изпълнителна заповед на руския президент. ^[56] Общото събрание на ООН прие необвързваща резолюция, която обяви, че референдумът е невалиден, а включването на Крим в състава на Русия като незаконно.^[57][58]

До 1 април около 3000 души бягат от Крим след анексирането му.^[36] 80% от избягалите са кримски татари.^[36] Екипи на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа в област Ивано-Франковск и Черновска област помагат на вътрешно разселени лица, които са се заселили в Западна Украйна от Крим.^[59] Броят на бежанците, предимно кримските татари, продължава да нараства и до 20 май Службата на Върховния комисар на ООН за бежанците (СВКООН) съобщава, че около 10 000 души са били разселени.

Донецка област[редактиране | редактиране на кода]

Проруските протестиращи окупират сградата на Донецка областна държавна администрация (ОДА) от 1 до 6 март, преди да бъдат изведени от Службата за сигурност на Украйна.^[9][60]

Според украинското правителство превземането на сгради на ОДА от проруските сили е част от „сценарий“, който е „написан в Руската федерация“ за дестабилизиране на Украйна, извършен от „около 1500 радикали във всеки регион, които говорят с ясен руски акцент".^[61]

13 март е белязан от ожесточени сблъсъци между про-Майдан и антимайдански протестиращи в Донецк. Голяма група протестиращи срещу Майдана пробиват полицейския кордон и започват да атакуват по-малка демонстрация подкрепяща Майдан.^[36] В интервюта с наблюдатели на ОССЕ, случайни минувачи описват как група от около тридесет промайданови протестиращи „са принудени да потърсят подслон в полицейски автобус, който е заобиколен от нападатели противници на Майдана“.^[36] Стъклата на автобуса „са разбити, а сълзлив газ е разпръснат вътре, принуждавайки групата да излезе от автобуса, където след това е подложена на побой и словесни обиди“.^[36] В доклад на ОССЕ се казва, че "полицейските сили" не са успели да "вземат адекватни мерки за защита на промайданското събиране" и "може да бъде наблюдавано как се отнасят със симпатии към протестиращите срещу Майдана".^[36] По време на сблъсъците местен про-майдански активист е убит от анти-майдански протестиращи.^[62] След този ден на насилие интервюираните казват на ОССЕ, че жителите на Донецк са решили повече да не организират мирни демонстрации в подкрепа на Майдана, „от страх за своята безопасност“.^[36]

В неделя, 6 април, около 1000 проруски протестиращи присъстват на митинг в Донецк, настоявайки за референдум за независимост.^[63] Впоследствие 100 сепаратисти (според Игор Дьомин, говорител на местната полиция в Донецк)^[63] поемат контрола над първите два етажа на сградата на ОДА, като разбиват врати и трошат прозорци. Сепаратистите изискват провеждане на извънредно събрание от официални лица, обявявайки референдум за присъединяване към Русия, в противен случай те ще обявят едностранен контрол чрез формиране на „Народен мандат“ на обяд на 7 април и ще уволнят всички избрани членове на съвета и депутати.^[64][65][66] Хората, които гласуват в рамките на ОДА, не са избрани за длъжностите, които заемат.^[67] Според Информационно-телеграфната агенция на Русия декларацията е гласувана от някои регионални законодатели, но други доклади твърдят, че нито градската администрация в Донецк, нито местните районни съвети в градските квартали са делегирали свои представители на сесията.^[68][69]

На 6 април лидерите на сепаратистката групировка Донецка република обявяват, че референдум за това дали Донецка област трябва да се „присъедини към Руската федерация “ ще се проведе „не по-късно от 11 май 2014 г.“.^[70] Освен това лидерите на групата призовават руският президент Владимир Путин да изпрати руски мироопазващи сили в региона.^[70][71] Групировката е забранена в Украйна от 2007 г. Лидерът на групата Андрей Пургин е арестуван седмици преди това по обвинения в сепаратизъм.^[72] Политическият лидер на държавата е самопровъзгласилият се народен губернатор Павел Губарев,^[73] бивш член на Прогресивната социалистическа партия на Украйна,^[74] който в момента също е арестуван по обвинение в сепаратизъм.^[75][76]

В отговор на действията изпълняващият длъжността украински президент Олександър Турчинов обещава да започне голяма антитерористична операция срещу сепаратистки движения в източните региони на страната.^[77] По-късно същия ден офисът на ССУ в Донецк е освободен от Група Алфа на СБУ^{[78] [79]}Турчинов предлага амнистия на сепаратистите, ако хвърлят оръжието си и се предадат, и също така предлага отстъпки, които включват потенциално прехвърляне на властта към регионите и защитата на руския език в закона.^{[80] [81]} Мнозина в Донецк изразяват неодобрение към действията на сепаратистите. ^[82]

Превземане на правителствени сгради[редактиране | редактиране на кода]

На 12 април група маскирани бойци сформирана в Крим и водена от бивш служител на руските служби за сигурност Игор Гиркин^[83], превзема сградата на изпълнителния комитет, полицейското управление и офиса на ССУ в Славянск, град в северната част на страната, част от Донецка област.^[84] Украинският министър на вътрешните работи Арсен Аваков нарича въоръжените хора "терористи" и се заклева да използва украинските специални части, за да си върне сградата.^[85][86]

Превземане на полицейски участъци и други правителствени сгради от въоръжени сепаратистки групи се случват и в други градове в Донецка област, включително Донецк, Краматорск, Дружкивка, Хорливка, Мариупол и Енакиево.^[87][88][89] Украинският преходен президент Александър Турчинов започва пълномащабна „антитерористична“ военна операция за възстановяване на сградите.^[88]

Виталий Ярема, украинският вицепремиер по правоприлагането, твърди, че руските специални части, включително 45-ти парашутен гвардейски полк, обикновено разположен близо до Москва, действат на украинска територия в градовете Краматорск и Славянск. На 16 април предполагаемият брой на руските специални части е 450.^[90][91]

До 16 април „антитерористичната“ операция, провеждана от украинското правителство в Донецка област, се натъква на блокади.^[92] Протестиращи превземат украински бронирани автомобили в Краматорск и прогонват войниците в Славянск.^[92]

През нощта на 16 април около 300 проруски протестиращи атакуват украинска военна част в Мариупол, хвърляйки коктейли Молотов.^[93] Министърът на вътрешните работи Арсен Аваков казва, че войските са били принудени да открият огън, в резултат на което са убити трима от нападателите.^[93]

Женевското изявление за Украйна от 17 април не прекратява превземането на правителствени сгради в Донецка област. Две проруски групировки в Мариупол заявяват, че са се „чувствали предадени“ от действията, предприети в Женева. ^[59] Примирието, обявено за Великден, е нарушено от атака срещу сепаратистки контролно-пропускателен пункт в Славянск, което допълнително разпалва напрежението.^[94]

Ситуацията остава напрегната на 23 април, като в целия регион продължава превземането на правителствени сгради. Наблюдателите на ОССЕ отбелязват, че сградата на градската администрация, сградата на ССУ и полицейския участък в Славянск остават силно укрепени от въоръжени групи мъже с маски и автоматични оръжия.^[95] Градът остава спокоен, без протести. Наблюдателите обаче смятат, че градът е бил под засилено наблюдение, както от хора с униформи и маски, така и от много хора в цивилно облекло. Един жител казва, че хората в Славянск се страхуват да споделят мнението си за окупаторите.^[95]

На 24 април украинските сили извършват серия от „проучвателни атаки“ срещу бунтовниците в Славянск. Самопровъзгласилият се сепаратистки кмет на града Вячеслав Пономарев заявява в отговор, че „Ще превърнем този град в Сталинград“.^[96] Тогава украинското правителство заявява на 25 април, че „ще блокира напълно град Славянск“ и ще продължи с „антитерористичната“ операция.^[97] На фона на нарастващото напрежение сепаратистите в Славянск задържат седем международни наблюдатели на военна мисия за проверка на ОССЕ в Украйна, които пътуват из града с автобус, заедно със шофьора на автобуса и петима придружаващи украински войници.^[98][99] Журналистите са задържани в окупираната сграда на ССУ.^[98] Достъпът до града остава неограничен въпреки предполагаемата блокада на украинската армия, със сепаратистки барикади, поддържани от по-малко хора в сравнение с предишните дни.^[99] Местни жители казват, че сепаратистката администрация в Славянск не е предоставяла административни услуги на гражданите.^[99]

На 26 април са разпространени листовки от Донецката народна република, уведомяващи гражданите за провеждането на референдум за провъзгласяване на „държавен суверенитет“ от републиката^[100], който ще се проведе на 11 май. Сутринта на следващия ден двама членове на специалната наблюдателна мисия на ОССЕ са задържани от група невъоръжени мъже от Народната милиция на Донбас в Енакиево.^[100] Те са отведени в окупираното кметство, разпитани и след това освободени, след като писмо, изпратено от офиса на мисията в Киев, потвърждава пълномощията на наблюдателите.^[100] Голям проправителствен митинг в град Донецк се обявава срещу насилието в Донецка област и опита за убийство на кмета на Харков, Хенадий Кернес, на 28 април.^[101][102] Митингът е бързо и насилствено разбит от сепаратисти, въоръжени с бейзболни бухалки, железни пръти, фоерверки и щитове.^[101]

Втора контраофанзива[редактиране | редактиране на кода]

През ранната сутрин на 2-ри май, нова контраофанзива на правителствените сили срещу Славянск води до свалянето на два правителствени хеликоптера и няколко жертви от двете страни.^[103][104] В резултат, украинските сили получават контрол над всички сепаратистки контролно-пропускателни пунктове и над половината град.^[103][105] Президентът Александър Турчинов казва, че много сепаратисти са били "убити, ранени и арестувани".^[105][106] В ранната сутрин на следващия ден контранастъплението е насочено към Краматорск и Андреевка.^[107] Сериозни битки водят до завземането на окупираните сгради в Краматорск от правителствените сили и се твърди, че най-малко десетима сепаратисти са били убити в Андриевка.^[107]

Тъй като боевете в Донецка област продължават, всички международни военни наблюдатели, които са държани в Славянск, са освободени от Вячеслав Пономарьов на 3 май.^[107] В същия ден протестиращи в град Донецк нахлуват и окупират офиса на председателя на частния бизнес на регионалното правителство и сградата на ССУ, като разбиват прозорци и претърсват досиета като акт на отмъщение за сблъсъците в Одеса.^[108]

Краматорск е повторно окупиран от екстремисти на 4 май, а в Славянск на 5 май са подновени боевете, което води до смъртта на четирима украински войници.^[109][110] Ожесточени боеве се водят в Мариупол от 5 май.^[111] Плакатите, залепени върху окупираната градска администрация, гласят „ОССЕ махай се“ или „ОССЕ мамиш“. Като част от контраофанзивата правителствените сили превземат сградата на 7 май, но след това я напускат, позволявайки на сепаратистите бързо да я завземат отново.^[111]

Окупираните сгради в Донецк са силно укрепени до 6 май, а международното летище Донецк е затворено за движение.^[112] Регионалният телевизионен център за излъчване остава окупиран от около тридесет камуфлирани бунтовници с АК-47.^[112] Пред сградата е паркиран БТР-70, заедно с барикади от чували с пясък и гуми. Подобно присъствие е наблюдавано и в сградата на ОДА.^[112]

На 7 май руският президент Владимир Путин поисква от сепаратистите да отложат планирания за 11 май референдум за статута на Донецк.^[113] Денис Пушилин, лидерът на Донецката народна република, казва, че референдумът няма да бъде отложен.^[114] В отговор отиващият си украинският премиер Арсений Яценюк се нарича думите на Путин "горещ въздух" и обещава контраофанзивата в Донецк да продължи.^[114]

Голяма схватка избухва в Мариупол на 9 май, когато правителствени войски предприемат атака срещу полицейски участък в града, в резултат на което са убити най-малко двадесет души.^[115] Те са описани от украинското правителство като "бойци" и "терористи", въпреки че някои местни жители казват, че са невъоръжени протестиращи.^{[115][116][117]}

Референдум[редактиране | редактиране на кода]

Спорният референдум за статута на Донецка област се провежда на 11 май.^[118][119] Според представители на Донецката народна република 89% са гласували за самоуправление, а 10% са гласували против.^[118] Твърди се, че избирателната активност е 75%.^[119] Наблюдателите на ОССЕ не следят референдума, ��ъй като ситуацията в Донецк след схватката в Мариупол е определена за "нестабилна", което ги принуждава да ограничат операциите си в региона. След обявяването на резултатите лидерът на републиката Денис Пушилин заявява, че "всички украински военни части в региона ще се считат за окупационни сили".^[118] В отговор на възприеманата слабост на украинската армия, някои украинци, които се противопоставят на бунтовниците, сформират „Опълченски батальон Донбас “, по модел на украинските партизански групи, които се бият както срещу Германския Райх, така и срещу Съветския съюз по време на Втората световна война.^[120]

Стоманоработници и охранители от Метинвест, заедно с местната полиция, започват съвместни патрули в град Мариупол на 15 май.^[121][122] Тези групи принуждават бунтовниците да напуснат сградите, които са превзели.^[121] Представител на Мариуполските поддръжници на Донецката народна република, Денис Кузменко, учавства в споразумение, което води до това освобождаване на сгради от бунтовниците^[123], но местният командир на тези бунтовници, които са окупирали сградата, казва, че „някой се опитва да сее раздор между нас, някой е подписал нещо, но ние ще продължим борбата си", и че "всички избягаха".^[121] Може да се види как стоманоработчици премахват барикади от центъра на града, а също и почистват изгорялата сграда на градската администрация.^[122] До сутринта на 16 май журналистите на Асошиейтед прес не успяват да открият и следа от бунтовниците в центъра на Мариупол.^[121] На 16 май обаче изглежда, че сепаратистите не са били прогонени от града, тъй като репортери на Вашингтон Поуст казват, че около стотина проруски активисти са се събрали на стъпалата на сградата на градската администрация и че сепаратисткият флаг продължава да се вее над нея.^[124]

Ринат Ахметов, олигарх и собственик на Метинвест, призовава за ненасилствени протести срещу сепаратистите в Донбас на 19 май.^[125] В отговор на този призив, коли се събират пред сградата на Донецката ОДА и непрекъснато свирят с клаксони. Наблюдателите на ОССЕ казват, че някои възрастни хора са хвърляли камъни и бутилки с вода по колите, докато минавали покрай ОДА. Друга група от 30 души извън ОДА скандират лозунга „Ахметов е враг на народа“, докато държат транспаранти с надписи „Ахметов е крадец и е привърженик на фашизма“ и „Ти роб ли си на Ахметов?“

Конфедеративната държава Новоросия е провъзгласена от Павел Губарев на 22 май, включвайки както Донецката народна република, така и Луганската народна република.^[126] „Нова Русия “ се връща към термин, използван от Руската империя за обозначаване на съвременна Източна и Южна Украйна. Няколко дни по-късно, на 26 май, избухва разгорещена битка между сепаратистки бунтовници, които контролират международното летище Донецк, и украинските правителствени сили.^[127] Около петдесет бунтовници са убити в боевете, което води до загубата им на контрол над летището.^[127] Чеченски паравоенни формирования, заедно с други такива от Русия, се бият с украинските сили по време на сражението.^[128] Според Артур Гаспарян, член на бунтовническата част, която контролира летището, по-голямата част от загубите на сепаратистите се дължат на приятелски огън.^[129][130]

Членове на батальон "Восток", проруската бунтовническа група, която се бие с украинските сили на летището, поемат контрола над сградата на Донецката ОДА на 28 май и отстраняват лидерите на Донецката народна република.^[131] Участниците в акцията казват, че това е "спешна мярка" за спиране на "рязкото нарастване на грабежите и престъпността, както и безредиците в ръководството". ^[127] Те са забелязани да разчистват барикади и боклук, оставени от онези, които преди това контролират сградата.

Продължителни боеве[редактиране | редактиране на кода]

Боевете продължават през месец юни. Като част от мирния план на украинския президент Петро Порошенко от петнадесет точки, често нарушаваното прекратяване на огъня продължава от 20-ти до 30-ти юни.^[132] Подновената правителствена офанзива след прекъсването на примирието води до тежки загуби за сепаратистите, принуждавайки ги да се изтеглят от Северна Донецка област, включително много градове, които са били под техен контрол от април, като Константиновка, Славянск, Дружковка и Краматорск.^{[133][134][135]} Тежките боеве продължават през следващите месеци, до подписването на Минския протокол в началото на септември, който установява прекратяване на огъня.^[136]

Нападения срещу журналисти[редактиране | редактиране на кода]

Има редица нападения срещу представители на пресата от членове на сепаратистите в Донецк. На 10 април протестиращи пред Донецката ОДА нападат беларуски журналисти за това, че говорят беларуски език, а не руски; украинските журналисти са принудени да говорят руски, за да избегнат гнева на проруските протестиращи. Според Kyiv Post те нападат и репортери от RT, но последната медия не отразява събитието.^[137] Дни по-късно, на 12 април, група от 150 души подкрепят въоръжените бойци пред полицейския участък в Славянск, които са враждебно настроени към журналистите, като им казват „да се връщат в Киев“.^[138]

Неизвестен мъж пали колата на главния редактор на "Новини на Донбас". Редакторът получава анонимни заплахи от сепаратистите.^[139] На 19 април са опожарени офисите на местен вестник, Про Город, в Торез, на 80 km (50 mi) югоизточно от Донецк.^[140]

На 23-ти април сепаратистите подпалват офисите на вестник "Провинция" в Константиновка, след като по-рано тормозят служителите на вестниците и ги назовават като членове на "Десен сектор".^[141][142] Степан Чирич, беларуски репортер на руския канал НТВ, изчезва в Днепропетровска област.^[142] Друг журналист, Евгений Гапич, фотограф на в. Репортер от Ивано-Франковск, изчезва в Хорловка. Местонахождението му не е известно, но се твърди, че е задържан от сепаратистки сили в Славянск.^[142] Освен това Симон Островски, журналист от Vice News, е заловен от неидентифицирани хора в униформа в Славянск и освободен след четири дни.^[142] Британският журналист Греъм Филипс е пленен както от сепаратистите, така и от украинската армия.^[143]

Доклад на Хюман Райтс Уоч критикува украинското правителство за "серийните арести на руски журналисти в Украйна".^[144]

Луганска област[редактиране | редактиране на кода]

В знак на протест срещу предложената отмяна на закона за регионалния език, областната администрация на Луганска област гласува поискване руският да получи статут на официален език. Те също така поискват спиране на преследването на бивши офицери от Беркут, разоръжаване на отрядите за самоотбрана на Майдана и забрана на редица крайнодесни политически организации като Свобода и УНА-УНСО. В случай, че властите не изпълнят исканията, областната администрация си запазва "правото да поиска помощ от братския народ на Руската федерация".^[145]

Правителствените сгради в Луганск са окупирани многократно. На 9-ти март мирна промайданска демонстрация на площада на Героите, пред сградата на градската администрация в Луганск, е атакувана от контрадемонстранти против Майдана.^[36] След това нападателите нахлуват в сградата и я окупират, но са бързо отстранени от правителствените сили.^[36][146] Местният щаб на Службата за сигурност на Украйна (ССУ) е окупиран на 6 април, заедно с арсенал на ССУ от над 300 картечници.^[147] Проруски активисти обсъждат плановете за „Луганска парламентарна република“ на 8 април 2014 г.^[148] 1500 са замесени в окупацията на сградата.^[149] Окупаторите наричат себе си Югоизточната армия (на руски: Армия Юго-Востока).^{[150] [151]} Според Гардиън персоналът включва бивши членове на специалната полиция Беркут.^[150]

На 14-ти април в Луганск настроението остава напрегнато.^[87] Сутринта на входа на сградата на ССУ са наблюдавани до 300 души.^[87] Няма индикации, че проруските демонстранти в Луганск ще приемат условията на Женевското изявление за Украйна и демонстрациите продължават.^[152] На 20-ти април окупиращите сградата на ССУ казват на наблюдателите на ОССЕ, че ще се демобилизират, след като окупираните сгради в Киев бъдат освободени от привърженици на Евромайдан.^[152] Наблюдателите се натъкват и на блокада в района на село Райгородка в Новоайдарския район.^[153] Тя е поддържана от около десет души в цивилни дрехи, включително местният православен свещеник. Те заявяват, че са поставили блокада на 14 април, за да защитят селото си от всякакви сепаратистки нахлувания. Командир на украинската армия посочва, че досега не е имало инциденти на блокадата, но че през нощта около нея са били забелязани неизвестни въоръжени лица.^[153]

На 21-ви април се състоява митинг пред сградата на ССУ за избор на „народно правителство“ в Луганск.^{[153][154][155]} На митинга протестиращите призовават за референдум на 11 май за статута на Луганска област с три възможности: превръщане в украинска федерация, присъединяване към Руската федерация или да оставане в цялостна Украйна. Около 1500 участници са наблюдавани в пика на митинга.^[153] Лидерите му заявяват, че не са сепаратисти, и търсели мирно решение, което да позволи на Луганск да остане в рамките на Украйна.^[153][154]

Наблюдателната мисия на ОССЕ съобщава, че ситуацията в Луганск на 23 април е „стабилна“ и че районът около окупираната сграда на ССУ е бил „спокоен“.^[95] Наблюдателите се срещат с представители на неправителствена организация, които казват, че на 21-ви април са били държани в плен в продължение на шест часа в сградата и че по това време в нея са се намирали около 100 мъже в немаркирани униформи с картечници.^[95]

Ескалация[редактиране | редактиране на кода]

На 27-ми април няколкостотин протестиращи, които се съират пред окупираната сграда на ССУ, провъзгласяват създаването на "Луганската народна република".^[156][157] Те поискват украинското правителство да осигури амнистия за всички протестиращи, да издигне руския като официален език и да проведе референдум за статута на региона.^[156] Те поставят ултиматум, който гласи, че ако Киев не изпълни исканията им до 14:00 часа на 29 април, те ще започнат бунт в тандем с този на Донецката народна република.^[156][158]

Тъй като тези искания не са изпълнени, от 2000 до 3000 протестиращи нахлуват в сградата на Луганската ОДА на 29 април.^[159] Преди това на прицел е само сградата на ССУ. Сградата е незащитена отвън, но група полицаи се изправят срещу протестиращите във вътрешния двор на сградата.^[160] Последва кратък сблъсък, но полицията не прави нищо, за да спре протестиращите.^[160] Над сградата е издигнат руски флаг.^[159] По-късно са иззети няколко други сгради, включително полицейски участък и местната прокуратура.^[159] Двадесет въоръжени сепаратисти стрелят с картечници по полицейския участък, за да принудят офицерите да се предадат.^[161] Президентът Александър Турчинов отговаря на загубата на сградите с искане за незабавна оставка на полицейските началници в Донецк и Луганск.^[161] До 2 май обаче проруски протестиращи, окупирали градския съвет и телевизионния център, напускат, а прокуратурата е освободена след преговори между властите и сепаратистите.^[103][162]

На следващия ден обаче лидерът на сепаратистите и самопровъзгласил се кмет на Луганск Валерий Болотов обявява формирането на "Югоизточна армия", която да тръгне към Киев.^[163] Болотов също така обявява извънредно положение, въвежда полицейски час, забранява политическите партии и задължава местните служители на правоприлагащите органи да му положат клетва за вярност. Във видеоизявление той казва: „В случай, че не следвате това, ще бъдете обявени за предатели на хората от Луганск и срещу вас ще бъдат взети военновременни мерки“.^[164]

Тежка бронирана кола ГАЗ Тигр, украсена с емблемата на Либерално-демократическата партия на Русия, е видяна паркирана пред сградата на ОДА на 8 май, заедно с мъже във военно снаряжение и щурмови пушки. Докато говори пред наблюдателите на ОССЕ, заместник-губернаторът на Луганска област казва, че „ситуацията в региона със сигурността се влошава поради дейността на сепаратистите и престъпните групировки“. Членове на специалната мониторингова мисия на ОССЕ по-късно са спрени на „нелегален“ контролно-пропускателен пункт близо до село Щастя и задържани за три часа, преди да бъдат освободени.

Референдум[редактиране | редактиране на кода]

Спорният референдум за статута на Луганска област се провежда на 11 май.^[118][119] Според РИА Новости 96,2% са гласували за самоуправление.^[165] Лидерът на републиката Валерий Болотов обявява "военно положение" на 22 май. Наблюдателите на ОССЕ казват, че около 70% от "магазините, кафенетата и банките" в центъра на Луганск са затворени. За онези магазини, които все още са отворени, се казва, че някои стоки от първа необходимост са изчерпани, а горивото не е налично. Полицията отсъства напълно.

Конфедеративната държава Новоросия е провъзгласена от Павел Губарев на 22 май, включвайки както Донецката народна република, така и Луганската народна република.^[126] „Новоросия“ се връща към термин, използван от Руската империя за обозначаване на съвременна Източна и Южна Украйна.

На 2-ри юни експлозии удрят сградата на ОДА в Луганск, като загиват осем души и са ранени двадесет и осем.^[166][167] Руските медии съобщават, че експлозиите са причинени от въздушен удар на украинските правителствени сили. Украинските правителствени служители отричат това и казват, че бунтовниците са изстреляли зенитна ракета срещу себе си.^[166] На следващия ден специалната мониторингова мисия на ОССЕ заявява, че въз основа на "ограничено наблюдение" "ударите са резултат от неуправляеми ракети, изстреляни от самолет".^[168][169] Разследване на CNN открива ясни доказателства, че детонациите идват от въздуха и моделът на кратерите предполага използването на стандартно оборудване на Су-25, изтребител за наземна атака и Су-27 - и двата бойни самолета, управлявани от Украйна.^[170] Анализът на RadioLiberty заключва също, че "въпреки отричанията, всички доказателства за смъртоносната експлозия сочат към Киев".^[171] Тежките боеве в региона продължават през следващите месеци, до подписването на Минския протокол в началото на септември, който установява прекратяване на огъня.^[136]

Харковска област[редактиране | редактиране на кода]

Протести се провеждат и в Харковска област, а сградата на областната държавна администрация там е окупирана многократно.

Вълненията за първи път обхващат град Харков на 22 февруари 2014 г., когато протестиращи от Евромайдан окупират сградата на регионалната държавна администрация в Харков (ОДА).^[172][173] По-късно същия ден няколко хиляди протестиращи се събират, за да съборят статуя на Владимир Ленин, издигната срещу сградата на ОДА на Площада на свободата. Няколко таксиметрови шофьори защитават паметника, като раняват няколко от протестиращите. На следващия ден няколко хиляди проруски протестиращи се събират на площада, за да защитят статуята.^[172] Закрепват периметъра около нея чрез ограда. Тогава губернаторът на Харковска област Михаил Добкин държи реч пред защитниците на статуята, като казва, че статуята е „символ на нашия град... ние ще я оставим и защитим“.^[172] Местната полиция разделя протестиращите на Евромайдан и Антимайдан до 1 март.^[174] В този ден проруски активисти нахлуват в сградата на ОДА, нападат активистите на Евромайдан, които я окупират, и издигат руския флаг над сградата. Някои от протестиращите са руски граждани, които са пътували до Харков от Русия.^[175][176] Според местните медии 2000 руснаци са били докарани с автобуси с руски номера в Харков, за да участват в щурма на сградата на ОДА.^[177] Руските активистки организации потвърждават, че са изпратили руснаци на "мирен протест" в Харков. Полицията си възвръща контрола над сградата до вечерта на същия ден и заменя руското знаме с украинско.^[178][179]

Демонстрациите на проруски и проукраински активисти в Харков продължават през целия месец март. Те включват проруски събирания с до 5000 души и проукраински събирания до 10 000 души. Въпреки това градът остава относително спокоен до 15 март, когато двама души са убити при престрелка между украински националисти и проруски активисти.^[180][181] На следващия ден проруски активисти нахлуват в украински културен център в Харков, премахват книги, написани на украински език, и ги изгарят на улицата отвън.^[182]

На 6-ти април, проруски протестиращи нахлуват и окупираха сградата на ОДА. На следващия ден протестиращите в окупираната сграда на ОДА едностранно обявяват независимост от Украйна като „Харковска народна република“. Възникват съмнения относно местния произход на протестиращите, след като първоначално нахлуват в театър за опера и балет, вярвайки, че това е кметството.^[183] До 8 април сградата на ОДА е превзета от украинските специални части и седемдесет протестиращи са арестувани.^[184] 1000 проруски протестиращи се връщат в сградата на ОДА на 13 април и се събират около нея, като някои нахлуват.^[185] След това тези протестиращи се крият в сградата с кмета на Харков Хенадий Кернес. По-късно през деня Кернес обявява подкрепата си за референдум за автономия и амнистия за арестуваните сепаратисти в Харков.^[186] Най-малко петдесет проправителствени протестиращи, които провеждат демонстрации по същото време, са жестоко пребити при атаки от проруски протестиращи.^[185][187] Чуват се изстрели и експлозии на гранати. На видеозаписи се вижда, че трима обляни в кръв души са държани на стълбите на метростанцията, а сепаратисти се приближават до тях, ритат ги и крещят „те не са хора!“^[185]

Според доклад на наблюдателната мисия на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) от 19 април, от 13 април не са били забелязани протестиращи пред сградата на ОДА.^[87] На заседание на Апелативния съд на град Харков на 17 април е постановено, че 43 от 65 протестиращи, арестувани от властите след превземането на сградата на ОДА на 8 и 9 април, ще останат в ареста.^[59] Присъдите за още 16 са заменени с домашен арест. Трима задържани са освободени под гаранция, докато останалите трима са осъдени по-рано на домашен арест.^[59]

Харков остава спокоен през уикенда на 19–20 април, въпреки че на площад „Свобода“ се провежда малък, мирен проруски протест.^[152] Демонстрациите продължават на площад „Свобода“, като 500 души се събират на 21 април, за да изберат „народно правителство“.^[153] Влошените икономически условия в Украйна са посочени от участниците като тласък за демонстрациите.^[153] Те призовават за оставката на кмета и прокурора на града, както и за връщането на Виктор Янукович. Владимир Варшавски е избран за "народен губернатор".^[153]

По-мирни митинги се организират на сутринта на 23 април, като в центъра на Харков се провеждат както антиправителствени, така и проправителствени демонстрации.^[95][188] На всеки митинг присъстват около 400 души.^[95] Около 150 антиправителствени протестиращи се събират пред сградата на градския съвет на площад Конституция по време на митингите. По-късно същия ден над 7000 жители провеждат митинг на същото място в подкрепа на единството и териториалната цялост на Украйна.^[189] Като цяло ситуацията в Харков остава спокойна, въпреки че полицията е в повишена готовност.^[95] На 25 април малка група полицаи за борба с безредиците са забелязани да охраняват сградата на ОДА, въпреки че като цяло полицейското присъствие в града изглежда силно намалено.^[99]

Противникови демонстрации на привърженици и опоненти на унитарна украинска държава се състоят на 27 април в град Харков. ^[100] Това води до сблъсъци между около 400 противници и 500 до 600 поддръжници на украинското правителство. Опитите на полицията да потуши вълненията не са успешни.^[100]

Раняване на Хенадий Кернес[редактиране | редактиране на кода]

Кметът на Харков, Хенадий Кернес, е прострелян в гърба по време на колоездене на 28 април 2014 г.^[190] Говори се, че е в "тежко, но стабилно" състояние.^[191] Кернес е известен като твърд противник на Евромайдана. Той обаче също така заявява, че не подкрепя проруските бунтовници и е за обединена Украйна.^[191] Михаил Добкин, бивш губернатор на Харковска област и потенциален кандидат за президент на Украйна, казва: „Искате да знаете моето мнение, те стреляха не по Кернес, а по Харков“ и каза, че стрелбата е опит да се дестабилизира това, което иначе е относително спокоен район.^[191]

По-нататъшни протести[редактиране | редактиране на кода]

Харков се върна към относително спокойствие до 30 април, като там не са наблюдавани митинги от наблюдатели на ОССЕ.^[192] Малка демонстрация от около четиристотин сепаратисти се провежда на площад Свободата на 4 май.^[163] На площада около него се запазва значително засилено полицейско присъствие. В същия ден планиран митинг на проукраински групи за единство е отменен поради опасения за потенциални сблъсъци след катастрофата в Одеса.^[163]

Демонстрации на "противници на украинското единство" с руски и съветски знамена се провеждат пред руското и полското консулства в град Харков на 26 май.^[193] Тези демонстранти инициират петиции, които според тях са подписани от 1500 души от Харков, които призовават ЕС и Русия да не признават резултатите от украинските президентски избори на 25 май. Те също така демонстрират несъгласие с военните операции на украинското правителство в Донецка област.^[193] Кметът Хенадий Кернес се завръща в град Харков на 16 юни, след като получава медицинска помощ в Израел.^[194] Градската администрация осигурява автобуси за около 1000 души, които отиват да го посрешнат при завръщането му.

Демонстрации, подобни на тези, които се състоят на 26 май, продължават през целия месец юни. Една такава демонстрация се състои на 22 юни, като 800–900 души се събират на 73-тата годишнина от нахлуването на Германския райх в Съветския съюз. Демонстрантите изразяват същите опасения относно военните операции на украинското правителство за борба срещу сепаратистки бунтовници в Донецка област. Едновременно с това около 1000 души се събират за забрана на комунистическата партия на Украйна и на проруските демонстрации. Част от хората, участващи в този митинг, се приближават до мястото на гореспоменатата проруска демонстрация. Последва словесен сблъсък с участници и в двата митинга. Полицейски служители, които ескортират проукраинските демонстранти, разпръскват тълпата. В резултат на това временно са задържани 30 активисти от двете групи. Началникът на клон на Министерството на вътрешните работи в Харковска област казва на 28 юни, че около 200 полицаи са били уволнени от март насам за "нарушение на закона", като много от тях имат "сепаратистки възгледи".^[195] Той казва също, че намесата на полицията на 22 юни е успяла да „предотврати кръвопролитие“ и че активистите на Евромайдан и Антимайдан са се опитвали да „дестабилизират ситуацията“.^[195] Освен това областният губернатор на Харков Игор Балута пише на страницата си във Фейсбук, че 314 "активни сепаратисти" са арестувани в Харков от 6 април. Друг протест на около 300 украински активисти за единство се състои на 22 юли. Те се събират пред сградата на ОДА със знамена на Европейския съюз, НАТО и Украйна и казват, че искат да предотвратят разпространението на войната в района на Донбас в Харковска област. Те поискват да бъдат забранени събиранията на сепаратисти и комунисти в град Харков.^[196] На 29 юли е направен опит за разрушаване на важен мост в село Хрушуваха.^[197] Мостът не е повреден при опита, но Харковската ОДА заявява, че има и други заговори за извършване на "терористични атаки" в област Харков.

Кметът на Харков Хенадий Кернес дава свобода на града на двама руски граждани на сесия на градския съвет на 6 август. Това засяга някои хора в града, което кара около сто души да протестират пред сградата на градската администрация.^[198] Полицията задържа протестиращите, които се опитват да проникнат в сградата. Протестиращите и полицията преговарят и в крайна сметка петима протестиращи са допуснати в градската администрация, за да изразят опасенията си. Харков остава спокоен през следващите няколко дни, до 10 август. В този ден около 150 души се събират пред градската администрация и поискват прекратяване на правителствената военна операция в района на Донбас. Проведен е и контрапротест, като около 300 души изразяват подкрепата си за правителствената военна съпротива, призовавайки за разпускане на градската администрация и освобождаване на кмета. Около сто демонстранти, свързани с Майдана, се събират на площада на Свободата, за да протестират срещу корупцията в Украйна на 17 август. Един от ораторите на протеста казва, че най-добрият начин за борба с корупцията е създаването на "местно регионално управление", тъй като според тях това ще премахне необходимостта от "подкупване на министрите в Киев". Едновременен протест на същия площад заварва 250 проевромайданистки демонстранти, които изразяват подкрепата си за лустрацията и се определят против олигархията. Проевромайданските демонстранти също събират пари за въоръжените сили на Украйна и за бежанци, бягащи от войната в Донбас. Съдебно решение в Харков забранява планирания на 23 август съвместен митинг на Комунистическата партия на Украйна и организацията "Югоизток". Самият „Югоизток“ е забранен на 20 август, тъй като е считан от съда в Харков като „заплаха за суверенитета на Украйна и сигурността на нейния народ“. Около 500 души дефилират на 23 август в чест на Деня на националното знаме и Европейския ден за възпоменание на жертвите на сталинизма и нацизма; едно от исканията им е разпускането на градската администрация. На 28 август пред руското консулство в Харков се провежда мирно събиране на украински активисти за единство. Около 400 души присъстват на демонстрацията. Участниците заявяват, че са обезпокоени от намесата на Русия във войната в Донбас. По-късно демонстрацията е разпръсната от полицията, след като към консулството са хвърлени шокови гранати.

Едно от най-големите събирания на поддръжници на украинското единство от много месеци се състои в Харков на 28 септември.^[199] Около 14:30 ч. разнородна тълпа от 2000 души се събира пред Операта. Демонстрацията е водена от паравоенния батальон "Азов". След това тълпата тръгва към площада на Свободата, където има статуя на Владимир Ленин. Статуята е сборен пункт за проруските протестиращи по-рано през годината.^[199] По това време тълпата достига 5000 души. Статуята на Ленин е свалена от демонстрантите в 22:40, малко след като областният управител Игор Балута подписва заповед за демонтиране на статуята.^[199] В края на октомври губернаторът Балута признава, че смята, че мнозинството от жителите на града не са искали статуята да бъде премахната, но казва, че "едва ли е имало протест и след това, което е доста показателно".^[173]

От началото на ноември до средата на декември Харков е ударен от седем несмъртоносни бомбени взрива. Мишените на тези атаки включват рокерски бар, известен със събирането на пари за украинските сили, болница за украинските сили, военен център за набиране на кадри и база на Националната гвардия. Според следователя от ССУ Василий Вовк, руските тайни сили стоят зад атаките и са имали намерение да дестабилизират иначе спокойния град Харков.^[200]

Одеска област[редактиране | редактиране на кода]

От 1 март в Одеска област започват демонстрации. Полицията съобщава, че 5000 души са участвали в проруска демонстрация в град Одеса през този ден.^[201]

Подвижните демонстрации продължават и на 3 март 2014 г., когато 200–500 демонстранти с руски знамена се опитват да превземат сградата на Одеската областна държавна администрация.^{[202] [203][204]} Те поискват да се проведе референдум за създаване на "Одеска автономна република".^[203]

Твърди се, че на 16 април интернет група в Одеска област е провъзглява „Одеска народна република“.^[205] Членове на протестната група против Майдана в Одеса по-късно се заклеват, че не са направили такава декларация, а лидерите на групата заявяват, че са чули за това само от медиите.^[206] По-късно наблюдателната мисия на ОССЕ в Украйна потвърждава, че ситуацията в Одеса остава спокойна.^[87]

Местните антимайдански и проевромайданистки лидери в Одеска област изказват скептицизъм относно Женевското изявление за Украйна на 20 април. Лидерите на антимайдана настояват, че не целят отцепване, а създаване на по-широка федеративна държава, наречена "Новоросия" в рамките на Украйна.^[152]

На 25 април, ръчна граната е хвърлена от преминаваща кола на съвместен пункт за самоотбрана на полицията и Майдана извън Одеса, ранявайки седем души и предизвика повишено напрежение в региона.^[207][208]

Сблъсъци в центъра на града и други събития[редактиране | редактиране на кода]

Седмица по-късно, на 2 май, митинг oт около 1500 проправителствени демонстранти, включително футболни ултраси, е нападнат от видимо по-малка група предполагаеми проруски бойци с палки и каски.^[209][210] Двете страни се сблъскват по улиците на централна Одеса, строят барикади, хвърлят коктейли Молотов и стрелят една срещу друга с автоматични оръжия.^[211]

Протестиращите срещу Майдана по-късно са надвити от много по-голямата група протестиращи за украинското единство, принуждавайки ги да се оттеглят и да се скрият в Дома на профсъюзите.^[212] Докато защитават сградата, екстремистите на покрива хвърлят камъни и коктейли Молотов срещу протестиращите отдолу, които отвръщат със собствени коктейли.^[211][213] Тогава сградата се е запалва.^[213][214] Общо 43 души загиват по време на сблъсъците.^[215] Тридесет и един са хванати в капан в горящия Дом на профсъюзите.^[216] Полицията съобщава, че най-малко трима души са застреляни.^[216][217]

След сблъсъците на 4 май главният офис на Министерството на вътрешните работи в Одеса е нападнат от проруски протестиращи.^[218] Те поискват освобождаването на техните "другари", които са участвали в сблъсъците. Полицията се подчинява, което води до освобождаването на 67 от арестуваните.^[218] Към 5 май обстановката в Одеса се успокоява, въпреки че атмосферата остава изключително напрегната.

На 13 юли около шестдесет души се събират на Куликово поле, за да почетат пожара на 2 май.^[219] Демонстрацията е мирна. Друга демонстрация на полето в същия ден събира около 120 души. Тя скандира „Донбас, ние сме с теб“ във връзка с продължаващата война в Донбас.^[219] Кметът на Одеса Хенадий Труханов казва на наблюдателите на ОССЕ на 23 юли, че "основното напрежение" от сблъсъците на 2 май витае в града и че той се страхува за сигурността му.^[196]

Одеса е ударена от шест взрива на бомби през декември 2014 г., една от които убива един човек (нараняванията, получени от жертвата, показват, че той се е занимавал с експлозиви).^{[220][221][222]} Съветникът на Министерството на вътрешните работи Зориян Шкиряк казва на 25 декември, че Одеса и Харков са се превърнали в „градове, които се използват за ескалиране на напрежението“ в Украйна. Шкиряк казва, че подозира, че тези градове са избрани заради тяхното „географско положение“.^[221]

Службата за сигурност на Украйна твърди, че през април 2015 г. е предотвратила провъзгласяването на т. нар. „Бесарабска народна република“.^[223] Според службата за сигурност сепаратистката мрежа зад нея също е искала да създаде "Одеска народна република", "Порто-Франко" и други отделни образувания.^[223]

Най-големите протести по дата и посещаемост[редактиране | редактиране на кода]

Графиките по-долу показват местата, датите и посещаемостта на проруските протести в Украйна, както и на проукраинските контрапротести.

Проруски протести[редактиране | редактиране на кода]

Протести по региони	град	Пиковите посетители	Дата	Препратки
	Севастопол	15 000 [224] –25 000	23 фев	[225] [226] [227] [228]
	Керч	200	24 фев	[229]
	Симферопол	5000	26 фев	[230]
	Одеса	10 000	1 март	[231]
	Мариупол	2000–5000	1 март	[232] [233]
	Днепропетровск	1000–3000	1 март	[234]
	Николаев	5 000–6 000	2 март	[235]
	Херсон	400	2 март	[236]
	Луганск	10 000	9 март	[237]
	Донецк	2 000–15 000	6 апр	[238] [239]
	Харков	2000	6 апр	[240]
	Запорожие	500–5000+	6 апр	[241]
	Проруски протестни сайтове:

Проукраински контрапротести[редактиране | редактиране на кода]

Протести по региони	град	Пиковите посетители	Дата	Препратки
	Симферопол	10 000	26 фев	[242]
	Днепропетровск	10 000	2 март	[243]
	Суми	10 000+	2 март	[244] [245]
	Николаев	5 000–10 000	2 март	[246]
	Киев	8000	2 март	[246]
	Запорожие	5000+	2 март	[247] [248]
	Чернигов	2000+	2 март	[245]
	Житомир	2000	2 март	[245]
	Полтава	1000+	2 март	[244]
	Севастопол	300+	9 март	[249]
	Кировоград	100	9 март	[250]
	Херсон	300	22 март	[251] [252]
	Одеса	10 000–15 000	30 март	[253]
	Краматорск	200	30 март
	Луганск	1000	13 апр	[254]
	Донецк	5 000–7 000	17 апр	[255] [256]
	Краматорск	1000	17 апр	[257]
	Кривой Рог	10 000+	19 апр	[258]
	Мариупол	1000+	23 апр	[259]
	Харков	7000	23 апр	[260]
Проукраински протестни сайтове:

Списък на обявените отцепили се държави[редактиране | редактиране на кода]

По време на вълненията са провъзгласени няколко отцепили се държави.

Съществуващи[редактиране | редактиране на кода]

• Донецка Народна Република – провъзгласена на 7 април.^[67] Тя контролира големи части от територия в Донецка област и се поддържа от бунтовническата народна милиция на Донбас. ^[84] На 11 май се провежда референдум за статута на републиката.^[261]
• Луганска Народна Република – наследничката на провалилата се Луганска парламентарна република, провъзгласена на 27 април.^[156] Активисти окупират сградата на ССУ в Луганск от 8 април и до 27 април получават контрол над градския съвет, прокуратурата и полицейския участък.^[159] Областната администрация обявява подкрепата си за референдум и предоставя губернаторския пост на лидера на сепаратистите Валерий Болотов.^[262] Подобно на Донецк, на 11 май се провежда референдум за статута на региона.
• Република Крим – провъзгласена на 17 март от парламента на Автономна република Крим и град Севастопол. Тези две единици, които заедно съставляват целия географски Крим, функционират като отделни административни единици в рамките на Украйна. Те се обединяват с цел обявяване на независимост като "Република Крим". След оспорван референдум за политическия статут на Крим, проведен на 16 март 2014 г., Руската федерация анексира републиката и я разделя обратно на федерален град Севастопол и федерален субект на Република Крим.

Неопределени[редактиране | редактиране на кода]

• Новорусия – тази конфедерация е създадена на 24 май 2014 г. със споразумение между Донецката народна република и Луганската народна република за формиране на конфедеративен съюз на народните републики. Споразумението не е потвърдено от публичен референдум. На 15 юли 2014 г. това образувание приема името Новоросия.^[263] Към февруари 2015 г. статусът на Новоросия е неясен. Бившият премиер на ДНР Александър Бородай казва на 1 януари 2015 г., че „няма Новоросия“ и че предложената конфедерация е „мечта, която не е осъществена“.^[264][265] Въпреки това, парламентът на Новоросия, председателстван от Олег Църов, продължава да функционира като служба за политически напредък^[266] и е включена в координацията на хуманитарната помощ на 2 февруари 2015 г.^[267] Въоръжените сили на двете народни републики са обединени в Обединените въоръжени сили на Новоросия^[268] и военното знаме на Новоросия остава широко разпространено. На 20 май 2015 г. ръководството на Федерална държава Новоросия обявява прекратяването на „проекта“ на конфедерацията.^[269]

Неуспешни предложения[редактиране | редактиране на кода]

• Карковска Народна Република – това е мимолетна република обяване на 7 април от протестиращи, които окупират сградата на ОДА.^[184] Въпреки това, по-късно на съ��ия ден, украински специални сили си връщат сградата, като така прекратяват контрола на протестиращите над нея.^[184] На 21 април, по време на митинг, демонстраторите издигат "народен губернатор", въпреки че е неясно дали това по някакъв начин е свързано с бившата вече република.^[153]
• Одеска Народна Република – Тази република е обявена от интернет група на 16 април, но местните антимайдански протестиращи съобщават, че не са вземали такова решение.^[270][271] За разлика от Карков, Донецк и Луганск, про-руските протестиращи в Одеса казват, че искат общината да стане автономна, но в рамките на Украйна, вместо да се присъеди към Русия.^[152] На 28 октомври, ССУ казват, че са предотвратили заговор за създаване на народна република в региона. Те намират гилзи и арестуват членове на предполагаема сепаратистка група. Също така, те твърдят, че руското разузнаване стои зад този заговор.^[272]

Международен отговор[редактиране | редактиране на кода]

Различни международни организации предупреждават всички страни да деескалират напрежението в Източна и Южна Украйна.

• Армения – през късния март, арменският президент Серж Саркисян и руският президент Владимир Путин провеждат телефонен разговор, в който и двете страни твърдят, че Кримския референдум е резултат на упражняването на правото за самоопределяне на хората, чрез изразяване на свободна воля. В същото време, президентите подчертават важността на придържането към принципите и нормите на международното право, най-вече хартата на Обединените нации.^[273]
• Австралия – на 2 март, минстър-прецедателят Тони Абът казва, че руските действия в Украйна не са "от типа между приятел и съсед и смятам, че Русия трябва да отстъпи."^[274] На 3 март министър прецедателят казва на австралийския парламент, че "Русия трябва да отстъпи, трябва да изтегли силите си от Украйна, и едва тогава народа на украйна трябва да самоопредели бъдещето си." като австралийското правителство отменя планирано посещения в Русия на министъра на търговията Андрю Роб.^[275]
• Канада – На 28 февруари, външният министър Берд "поздравява новото правителство и набляга на нуждата в това тежко време от зачитане на Будапещката декларация от 1994, която заявява украинския териториален суверенитет и национално обединение." ^[276] По време на телефонен разговор на 1 март между президент Обама и министър-прецедател Харпър двамата "затвърждават важността на единството сред международната общост в подкрепа на международното право и демократичното бъдеще на Украйна.^[277] Същият ден, Харпър осъжда руската военна намеса в Украйна; той съобщава, че Канада изтегля посланика си в Русия и се оттегля от подготовката за 40-тата среща на Г8, чийто домакин е Русия.^[278] На 3 март, Долната камара на Канада гласива единодушно решение за осъждане на Руската намеса в Крим.^[279] Това е последвано от упреци от страна на министър-прецедателя Харпър, който нарича руските действие "инвазия и окупация", както и от Берд, който я сравнява с нацистката окупация на Чехословакия от 1938.^[280] След това Канада прекъсва всякакво военно сътрудничество с Русия и на 4 март флагът на Украйна е развят върху парламента в Отава.^[281][282] На 7 март 2014, Канада изисква всеки руски военен (поне 9 на брой) да напусне територията й до 24 часа.
• Китай – Китай казва, че "уважава независимостта, суверенитета и териториялния интегритет на Украйна". Говорител повтаря китайската позиция за ненамеса във вътрешните работи на други държави и подканва за диалог.^[283][284]
• Европейски Съюз – На 1 март, върховният представител на Европейския Съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Катрин Ащън заявява, че ЕС "осъжда" така нареченото руско решение за прибягване до военна операция в Украйна, описвайки го като "неоправдана ескалация на напрежение." Тя се обръща към всички страни с молба за "незабавно намаляване на напрежението чрез диалог и за спазване уважението към Украйна и международното право." Тя добавя, че "единството, соверенитета и териториалния интегритет на Украйна трябва да бъде уважаван винаги и от всички страни. Всяко нарушение на тези принципи е недопостимо. Повече от всякога има нужда от чувства за отговорност.^[285]
•  Германия – В отговор на задържането на водената от Германия международна военна мисия за верификация, външния министър Франк-Валтер Щаймайер заявява "Публичното парадиране на наблюдателите на ОССЕ и украинските сили за сигурност като затворници е отвратително и нагло накърнява достойнството на жертвите".^[286][287] Щайнмайер казва също: "Само когато замълчат оръжията, само въз основа на усърдно прекратяване на огъня са възможни някакви преговори за разрешаване на кризата."
• Унгария – в контекста на размириците, министър-прецедателя Виктор Орбан казва, че етническите унгарци живеещи в Западна Украйна "трябва да получат двойно гражданство, право да се възползват от вси��ки обществени права и трябва да получат възможност за автономия".^[288]
• Индия – Националният съветник по сигурността Шившанкат Менон от Индиязаявява, че Русия има основателни интереси в Крим и призовава за "поддържани дипломатически усилия" и "конструктивен диалог" за разрешаване на кризата.^[289] Въпреки това, съветникът не е част от индийския кабинет, следователно изказването му не се счита за официално изявление на индийското правителство. В последствие, Индия красноречиво заявява, че няма да подкрепи "едностранни мерки" срещу руското правителство. "Индия никога не е подкрепяла едностранни санкции срещу която и да е държава. Тоест, ние също няма да подкрепим каквито и да е едностранни мерки от държава или група от държави срещу Русия."^[290]

  

• Италия – италианският министър прецедателМатео Ренци обвинява Путин в извършването на "неприемливо нарушение."^[291][292] На 19 март, по време на реч в парламента, Ренци заявява, че Референдумът за статута на Крим е бил незаконен и че държавите от Г8 трябва да започнат да сътрудничат за разрешаването на кризата и предотвратяване на нова студена война.^[293]
• НАТО – на 2 март, Генералният секретар Андерс Фог Расмусен свиква Северно-атлантическия съвет, заради това, което той нарича военни действия на Русия и предполагаеми заплахи от страна на Владимир Путин срещу Украйна.^[294]
• ОССЕ – тогавашният прецедател на ОССЕ Дидие Буркхалтер осъжда задържането в Словянск на военните инспектори от организацията му и изисква те да бъдат освободени.^[295] Буркхалтер набляга на това, че задържането на невъоръжени военни инспектори е "недопустипо и сигурността на всички международни наблюдатели в страната трябва да бъде гарантирана и подсигурена".^[295] Тази злополука, казва той "е в нарушение на духа на скорошното Женевско изявление, на което се съгласяват Украйна, Руската Федерация, САЩ и ЕС, и което цели деескалация на ситуацията и предотвратяването на още по-предизвикателни последствия".^[295] Бюркхалтер призовава замесените страни "да разрешат кризата в Украйна чрез приобщаващ диалог."^[295] В отговор на ескалацията из Украйна на 2 май, главният наблюдател на ОССЕ Ертугрюл Апакан призовава "всички страни да приложат максимална сдържаност, за да избегнат кръвопролития и да разрешат разногласията си мирно."^[296] Апакан казва: "Има нужда от деескалация... специалната мисия по мониторинг е тук, за да промотира тази цел. Ние сме тук за украинския народ".^[296]
• Полша – Министърът на отбраната Томаш Сямоняк казва, че събитията в Украйна "имат условията на военна ситуация".^[297]
• Румъния – в контекста на украинската криза избухва жестока размяна на реплики между служебни лица в Москва и Букурещ. Дмитрий Рогозин, заместник министър-прецедател на Руското правителство и друго високопоставено руско служебно лице санкционирано от ЕС и САЩ, заявяват в социална мрежа, че "по молба на САЩ, Румъния е затворила въздушното си пространство за неговите самолети. Украйна също така не му разрешава да преминава над нея. Следващият път, ще лети с Ту-160".^[298] Изявленията на Рогозин дразнят властта в Букурещ, които ги определят като заплаха.^[299][300]

  

• Руската Федерация– руското Външно министерство заявява в официалния си сайт на 8 април 2014: "Ние призоваваме за незабавно спиране на всякакви военни подготовки, които могат да доведат до гражданска война."^[301] Министерството твърди, че "американски експерти от частната военна организация Грейстоун заедно с украинската крайно-дясна група Десен Сектор, са се присъединили към украинските сили и подготвят потушаването на размириците в Източна Украйна. На 7 април за Гардиън, руският външен министър Серей Лавров пише, че ЕС и САЩ, а не Русия са виновни за дестабилизирането на Украйна (ЕС и САЩ се опитвали да принудят Украйна да направи болезнен избор между изтока и запада, което допълнително подчертава различията им) и че "Русия прави всичко по силите си, за да and that "Russia is doing all it can to подпомогне ранна стабилизация в Украйна". Руският президент Владимир Путин не поздравява украинския президент Петро Порошенко по случай празниците за Денят на независимостта на Украйна на 24 август, въпреки че Порошенко поздравява Путин по случай руския еквивалент на празника на 12 юни. Путин също така казва: "Какви са така наречените европейски ценности? Поддържането на преврата, военното превземане на властта и потушаването на несъгласието с помощта на военните сили?"
• Украйна – Президент Олександър Турчинов казва на 30 април: "Бих искал да кажа директно, че в момента стуктурите за сигурност са неспо��обни безпроблемно да овладеят ситуацията в регионите на Донецк и Луганск", и че силите на сигурността "имащи за задача опазването на гражданите" са "безсилни".^[302] На 7 април започва "анти-терористична" операция срещу бойците в републиките Луганск и Донецк.^[303]
• Обединеното Кралство – В отговор на обявеното възмущение на руското правителство срещу украинската контра-офанзива срещу Славянск, британският представител в ООН, Сър Марк Лиъл Грант, казва "Мащабът на руското лицемерие е спиращо дъха... Валшивият руски морализъм относно пропорционалните украински действия не могат да излъжат никого."^[304]
• ООН – Главният секретар на ООН Пан Ки-мун осъжда избухналото в периода 14-16 март насилие в Източна Украйна и подтикна всички страни "да се сдържат от насилие и да се отдадат не деескалация и приобщаващ национален диалог с цел политическо и дипломатическо решение. "^[305]
• САЩ – Държавният секретар на САЩ Джон Кери заявява на 7 април 2014, че той смята конфликта в Харков, Донецк, Луганск и Мариопол за внимателно организирана кампания с руска подкрепа. Помощник държавен секретар на САЩ Виктория Нюланд казва, че САЩ нямат съмнения за руското вмешателство в превземането на правителствените сгради в Източна Украйна. Джофри Р. Пайът, посланикът на САЩ в Украйна, , определя бойците като терористи. На 30 април, Джон Кери заявява, че доказателство от подслушване на телефон доказва, че Кремъл е насочвал про-руските протести в региона.^[306] В понеделник, 7 юли, правителствата на САЩ и Франция подканват президент Путин да наложи натиск над про-руските сепаратисти в областите на Донецк и Луганкс и да установи диалог за спиране на бойните действия с украинското правителство.

Санкции[редактиране | редактиране на кода]

По време на вълненията Съединените щати, последвани от Европейския съюз, Канада, Норвегия, Швейцария и Япония, започнаха да санкционират руски лица и компании, които според тях са свързани с кризата. ^{[307] [308] [309] [310] [311] [312]} Обявявайки първите санкции, Съединените щати описаха някои лица, които са обект на санкции, сред които бившият украински президент Янукович, като „заплашващи мира, сигурността, стабилността, суверенитета или териториалната цялост на Украйна и за подкопаване на демократичните институции и процеси на Украйна“. ^[311] Руското правителство отговори с натура със санкции срещу някои американски и канадски лица. ^[309] Тъй като вълненията продължават да ескалират, Европейският съюз и Канада наложиха допълнителни санкции в средата на май. ^[313]

Женевско изявление за Украйна[редактиране | редактиране на кода]

На 10 април Украйна, Съединените щати, Русия и Европейският съюз се договарят да проведат четиристранна среща на 17 април в Женева, за да се опитат да договорят прекратяване на кризата в Украйна.^[314] На срещата е изготвен документ, наречен Женевско изявление за Украйна, в който се посочва, че всички страни са съгласни, че трябва да се предприемат стъпки за „деескалиране“ на кризата.^[315][316] И четирите страни се съгласяват, че всички "незаконни военни формирования в Украйна" трябва да бъдат разпуснати и че всички, които заемат сградите, трябва да бъдат разоръжени и да ги напуснат, но че ще има амнистия за всички антиправителствени протестиращи съгласно споразумението.^[316] Тези стъпки ще бъдат наблюдавани от наблюдатели от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). ^[316]Страните също така се съгласяват, че Конституцията на Украйна също трябва да бъде преразгледана в процес, който е "приобщаващ, прозрачен и отговорен".^[317] Споразумението отлага допълнителни икономически санкции срещу Русия от САЩ и Европейския съюз.^[317]

Разговори за национално единство[редактиране | редактиране на кода]

Като част от инициатива на ОССЕ за разрешаване на кризата в Украйна, в Киев се провеждат разговори за национално единство, започващи от 14 май.^[318] Сепаратистите от Донецк и Луганск не са представени, тъй като украинското правителство казва, че „тези въоръжени хора, които се опитват да водят война срещу собствената си страна, тези, които са с оръжие в ръцете си, се опитват да диктуват волята си, или по-скоро волята на друга държава, ще понесат правна отговорност чрез използването на законови процедури". ОССЕ заявява, че руският президент Владимир Путин е подкрепил инициативата. В същото време руският външен министър Сергей Лавров казва, че сепаратистите трябва да бъдат включени в преговорите.^[318] Сепаратистите от Харков наистина са поканени да присъстват, но отказват.^[319]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата 2014_pro-Russian_unrest_in_Ukraine в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

[[Категория:Отношения между Русия и Украйна]] [[Категория:2014 година в Украйна]] [[Категория:Страници с непроверени преводи]]