Направо към съдържанието

Улрих V (Вюртемберг)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Улрих V
Ulrich V. von Württemberg
граф на Вюртемберг
Улрих V фон Вюртемберг и неговите три съпруги
Улрих V фон Вюртемберг и неговите три съпруги

Роден
1413 г.
Починал
ПогребанЩутгарт, Федерална република Германия
Управление
Други титлиграф на Вюртемберг-Щутгарт;
граф на Монбеляр
Герб
Семейство
РодДом Вюртемберг
БащаЕберхард IV (граф на Вюртемберг)
МайкаХенриета фон Мьомпелгард
Братя/сестриЛудвиг I (Вюртемберг-Урах)[1][2]
СъпругаЕлизабет Баварска (8 февруари 1445)
Маргарета фон Клеве (1441)
Маргарета Савойска (11 ноември 1453)
ДецаЕберхард II (херцог на Вюртемберг)
Хайнрих фон Вюртемберг
Улрих V в Общомедия

Улрих V фон ВюртембергМногообичания“ (на немски: Ulrich V. von Württemberg, „der Vielgeliebte“; * 1413, † 1 септември 1480, Леонберг, Германия) от род Дом Вюртемберг, е от 1433 до 1441 г. граф на Вюртемберг, от 1441 до 1480 г. граф на Вюртемберг-Щутгарт и от 1419 до 1426 и от 1433 до 1442 г. граф на Монбеляр (с Лудвиг I).

Живот[редактиране | редактиране на кода]

Той е вторият син на граф Еберхард IV фон Вюртемберг († 1419) и графинята наследничка Хенриета фон Мьомпелгард († 1444).

След ранната смърт на баща му, майка му поема опекунството заедно с вюртембергските съветници за Улрих и по-големия му брат Лудвиг I. През 1426 г. , на 14-годишна възраст, Лудвиг поема сам управлението. Двадесетгодишният Улрих управлява заедно с брат си от 1433 г.

На 29 януари 1441 г. в Щутгарт Улрих се жени за Маргарета фон Клеве (1416 – 1444), дъщеря на херцог Адолф II (Клеве-Марк), вдовица на баварския херцог Вилхелм III († 1435). След женитбата, на 23 април 1441 г., Улрих успява да раздели страната. Той получава източната и северната част на страната с резиденция град Щутгарт, а брат му Лудвиг получава западната и южната част с резиденция град Урах.

През 1444 г. Улрих подкрепя Дом Хабсбург под крал Фридрих III в старата Цюрихска война (1440 – 1450) против швейцарските айдгеноси.

След смъртта на Маргарета на 20 май 1444 г. той се жени на 9 септември 1444 г. за Елизабет Баварска (1419 – 1451), дъщеря на баварския херцог Хайнрих XVI Богатия.

През 1450 г., след смъртта на брат му Лудвиг, Улрих получава опекунството на своите двама племенника, бъдещите графове на Вюртемберг-Урах Лудвиг II и Еберхард V. Това води до конфликт с курфюрст Фридрих I фон Пфалц, който също предявява право за опекунството.

Втората му съпруга Елизабет умира след раждането на дъщеря им (също Елизабет) на 1 януари 1451 г. Улрих се жени след това на 11 ноември 1453 г. за Маргарита Савойска (1420 – 1479), дъщеря на херцог Амадей VIII от Савоя, която е била омъжена преди това за херцог Лудвиг III от Анжу и курфюрст Лудвиг IV от Пфалц.

През 1456 г. Улрих започва да строи Вюртембергския ландграбен. Племенникът му Лудвиг II умира през 1457 г. и племенното ръководство на Урах поема през 1459 г. опекунството над граф Еберхард V.

На 30 юни 1462 г. войската на Улрих и съюзниците му са победени в битката при Секенхайм. Той е пленен в двубой и след плащане на откуп се връща на 27 април 1463 г. в Щутгарт.

През 1473 г. Улрих и Еберхард V сключват домашен договор, който урежда наследството.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

∞ 1. на 29 януари 1441 г. в Щутгарт за Маргарета фон Клеве (1416 – 1444); те имат дъщеря:

  • Катарина (* 7 декември 1441; † 28 юни 1497, Вюрцбург), доминиканка, накрая бяга от манастира под закрилата на епископ Рудолф от Вюрцбург.

∞ 2. на 9 септември 1444 г. за Елизабет Баварска (1419 – 1451); те имат децата:

∞ 3. на 11 ноември 1453 г. за Маргарита Савойска (1420 – 1479); те имат децата:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Eugen Schneider, 'Ulrich V., Graf von Württemberg. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 39, Duncker & Humblot, Leipzig 1895, S. 235 – 237.
  • Thomas Fritz, Ulrich V. der Vielgeliebte. In: Sönke Lorenz, Dieter Mertens, Volker Press (Hrsg.): Das Haus Württemberg. Ein biographisches Lexikon. Kohlhammer, Stuttgart 1997, ISBN 3-17-013605-4, S. 86 – 89
  • Thomas Fritz, Ulrich der Vielgeliebte (1441–1480). Leinfelden-Echterdingen 1999, ISBN 3-87181-425-3