Направо към съдържанието

Филиповци (квартал)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за историческото село и квартал на София. За съседния нов квартал вижте Филиповци (жилищен комплекс).

Филиповци
— квартал на София
София
42.7196° с. ш. 23.2218° и. д.
Филиповци
България
42.7196° с. ш. 23.2218° и. д.
Филиповци
Страна България
ОбластОбласт София
ОбщинаСтолична община
РайонЛюлин
Население2990 души[1] (15 юни 2020 г.)
ЕКАТТЕ97046

„Филиповци“ е квартал на град София, България, разположен в район „Люлин“, на 8 километра западно от центъра на града. Намира се по двата бряга на река Шеовица, като граничи с жилищния комплекс „Филиповци“ на изток, а от другите страни е ограден от невключени в определен квартал обработваеми земи.[2] До 1971 година, когато селището е присъединено към София, Филиповци е самостоятелно село, в чието землище попада основната част от днешния район „Люлин“.

Квартал „Филиповци“ се обслужва от две автобусни линии: номера 42 и 81. В квартала се намира 77-о ОУ „Св. св. Кирил и Методий“, детска градина, поликлиника и православната църква „Рождество Богородично“, а основни пътни артерии са ул. „3-ти март“ и ул. „Суходолски път“.

Църквата Рождество Богородично в квартал Филиповци, София

В днешния квартал „Филиповци“ е открита една от големите римски извънградски вили в района на София. Освен стопански постройки и баня, тя включва луксозна жилищна част и забележителна полукръгла колонада, ограждаща вътрешен двор с ширина 40 метра. Подът на колонадата е покрит с разноцветни мозайки, а в двора са открити и три мраморни херми с много особени лица, които според някои изследователи подсказват, че собствениците на вилата произлизат от Близкия Изток. Вилата не е точно датирана, но се предполага, че хермите са закопани умишлено в двора, за да се избегне организираната от християните кампания за унищожаване на скулптури в края на IV век.[3]

По време на османското владичество населението на Филиповци е в привилегировано положение, тъй като се занимава главно с отглеждане на ловни соколи.

  1. www.grao.bg
  2. http://www.isofmap.bg/
  3. Станчева, Магдалина. София – от древността до нови времена. София, Нов български университет, 2010. ISBN 978-954-535-579-0. с. 68 – 73.